ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1101/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” Е. – гр. С. срещу Решение от 30.V.2009 г. по гр.д. № 3722/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила в обжалваната от ответника част Решение от 22.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 17177/ 2007 г. на СРС, 57 с., с която “С” Е. – гр. С. е осъдено да заплати на “С” А. – гр. С. сумата 5213.02 лв., на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД, със законната лихва и сумата 641.73 лв., на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят излага, че въззивният съд е разрешил въпроса за приложението на чл. 301 ТЗ в противоречие с трайно установената практика на ВКС, като е доказано по делото, че се е противопоставил на сделката незабавно след като с исковата молба са му предоставени документите за нея и че ищецът не е установил, че са налице условията на чл. 301 ТЗ. Жалбоподателят сочи, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата – въззивното решение противоречи на Р. № 1859/16. ХІ по гр.д. № 359/2001 г. и на Р. №62/ 25.VІ.2009 г по т.д. № 546/2008 г., двете на ВКС и на Р. на ПдАС от 18.VІІ.2003 г. по гр.д. № 1391/ 2002 г. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят.
Ответникът по касационната жалба “С” А. – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено в обжалваната от ответника част първоинстанционното решение, с което е уважен иск за неплатена цена на доставена циментова замазка, и иск за изтекли лихви, по съображения, че страните са в трайни търговски отношения и са обвързани с договор за покупко-продажба – неформален договор, който се сключва с постигане на съгласие, в случая – с предаване на стоката от продавача и приемането й от купувача, без оглед на това подписал ли купувачът съставените от продавача документи. Съдът въз основа на събраните доказателства, че подписаните за купувача документи, са подписани от лице без представителна власт, е направил извод, че сделката е била санирана, тъй като представляващият търговеца е приел стоката, превозена с негов автомобил – доказателство за знание, като е налице потвърждаване на действията по чл. 301 ТЗ, тъй като търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването – след получаване на поканите за плащане на 23.VІІІ.2006 г. и на 29.V.2007 г.
Жалбоподателят не доказва с представените копия от съдебни актове разрешените от въззивния съд материалноправен въпрос за задължението на купувача да плати цената на получена стока и процесуалноправен въпрос доказано ли е предаване на стоката на купувача, когато подписът му върху фактурата е от лице без представителна власт, да са въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като установената съдебна практика е в смисъл, че договорът за продажба е неформален договор, по който задължението за плащане на цената възниква от получаването на стоката, и когато са извършени действия от търговец без представителна власт с подписване на документи от неовластено лице – фактури и експедиционни бележки – трябва да е налице противопоставяне от търговеца веднага след узнаването за действията, в противен случай влиза в сила презумпцията на чл. 301 ТЗ и действията се смятат потвърдени. Представените от жалбоподателя копия от актове на ВКС, са в изложения смисъл, като въпрос на конкретна преценка по всяко дело е кога търговецът е узнал за действията и дали се е противопоставил веднага след узнаването, като с оглед приложените две покани, връчени на жалбоподателя, не може да се приеме, че е узнал за действията не от датата на връчването им, а от получаване на копията от исковата молба и приложенията към нея. Обжалваното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно
обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което жалбоподателят не излага, като точното прилагане а закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата 350 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 30.V.2009 г. по гр.д. № 3722/ 2008 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА с която “С” Е. – гр. С. да заплати на “С” А. – гр. С. лв. разноски по делото за касационната инстанция- юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: