ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1110/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “М” А. – гр. С. срещу Решение от 22.VІ.2009 г. по т.д. № 2248/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила Решение от 17. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 7558/ 2006 г. на СРС, 58 с., с което е отхвърлен искът на “М” А. – гр. С. срещу З. ”Български имоти” А. – гр. С. по чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ за 2597.14 лв. – платено застрахователно обезщетение по застраховка ”А” и за 1012.88 лв. – обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ал.1 ЗЗД, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподатeлят поддържа, че материалноправният въпрос за валидното възникване на правоотношения, основани на договор за цесия, е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – Решение по т.д. № 12/2009 г. Жалбоподателят сочи, че по процесуалноправния въпрос – за възможността и задължението на решаващия съд да съобрази факти от значение за спорното право, настъпили по време на процеса, по които факти липсва формирано становище от въззивния съд, е в противоречие с практиката на ВКС – Решение по т.д. № 12/ 2009 г. Иска да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба З. ”Български имоти” А. – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска по чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ и иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно легитимиран да предяви исковете, тъй като не е породила действие цесията, извършена с Договор за цесия от 25.VІІ.2005 г., с която “Х” А. – гр. С. прехвърля на “М” А. – гр. С. вземанията си към З. ”Български имоти” – гр. С., описани в Приложение №12, включително вземането по т.21 за 2597.14 лв. Съдът е приел, че липсват доказателства цесията да е съобщена на длъжника, тъй като ищецът не е доказал Уведомление на “Х” А. изх. № 1014/ 27.VІІ.2005 г., да е връчено на ответника, за каквото уведомление не може да се приеме исковата молба, тъй като уведомлението следва да бъде извършено от цедента.
Разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос за необходимостта от съобщаване на цесията на длъжника от предишния кредитор, за да породи цесията действие, не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито по делото е поставен въпросът дали може да се извърши съобщаване на цесията с исковата молба. Разрешен е по делото процесуалноправен въпрос, като въззивният съд не е обсъдил представеното пред него писмено доказателство от значение за делото – копие от представеното в първоинстанционното производство Уведомление на “Х” А. изх. № 1014/ 27.VІІ.2005 г., съдържащо вече и данни за връчването му на 16. ХІ.2005 г. на ответника, в резултат на което съдът не е зачел извършеното уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Разрешен процесуален въпрос е налице, когато въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия, като не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл в решението по някой процесуален въпрос, достатъчно е да е процедирал неправилно. За да е релевантен за делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението – да се отнася до служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия, и конкретното разрешение на процесуалния въпрос, да се е отразило на правилността на решението във вреда на жалбоподателя. В случая съдът, в нарушение на чл. 12 ГПК, като въззивна инстанция, не е обсъдил представено пред него писмено доказателство, което е съществено процесуално нарушение, съгласно Решение на ОСГК на ВС №91 от 17. ХІ.1971 г. по гр.д. № 73/71 г., създадено по приложението на чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.), и в нарушение на т.4 от ППл ВС № 7/ 27. ХІІ.1965 г. за правомощията на втората инстанция, които актове, като задължителна съдебна практика, намират съответно приложение и към аналогичната разпоредба на чл. 12 ГПК.
С оглед неправилното процедиране от въззивния съд с необсъждането на представено в тази инстанция писмено доказателство, с извършеното процесуално нарушение, са нарушени правата на жалбоподателя и същото се е отразило на правилността на решението. Решението, с което е разрешен изложеният процесуалноправен въпрос, е постановено в нарушение на посочената задължителна съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Неоснователно жалбоподателят се позовава на съдебната практика за възможността да се извърши уведомяване по чл. 99 ал. 4 ЗЗД с исковата молба, какъвто въпрос не стои по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 22.VІ.2009 г. по т.д. № 2248/ 2008 г. на Софийски градски съд, ІІ ”г” отд.
Указва на “М” А. – гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата 72.20 лв., съгласно чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: