О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 15.12..2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 342/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от О. П. М. от гр. С. срещу определение от 09.06.2008 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, с което се прекратява производството по т. д . № 234/2008 г. по описа на ВКС, ТК, І отделение.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Изложил е доводи, че страните по спора не са търговци по смисъла на ТЗ и на това основание делото не следва да се квалифицира като търговско. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната касационна жалба по същество.
Ответникът по частната жалба „И” А. гр. Б. е депозирал становище в законоустановения срок. Същият счита, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба на О. П. М. е постъпила в регистратурата на Върховен касационен съд на 22.01.2008 г. и съгласно § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.) същата следва да се разгледа по реда на отменения ГПК (в сила до 29.02.2008 г.).
С обжалването определение ВКС,ТК, І отделение е прекратил производството по т. д. № 234/2008 г. Съдът е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационен контрол.
Производството по гр. д. № 869/2003 г. на Окръжен съд гр. П. е образувано по иск с правно основание чл. 230 а (отм.) ТЗ от О. П. М., в качеството му на акционер в ответното дружество срещу Съвета на директорите на „И” А. , който е предявен като частичен за сумата от 1000 лв. от общия размер от 300 0000 лв., от които 700 лв. – загуби и 300 лв. пропуснати ползи. Претенцията си ищеца основава на лошо управление на директорите, който са сключвали неизгодни за дружеството сделки, от които са настъпили загуби, изразяващи се в завишени разходи за консултанско обслужване, безстопанствено управление и нецелесъобразно разходване на дружественото имущество чрез сключване на неизгодни сделки между свързани лица.
С разпоредбата на чл. 230 а (отм.) ТЗ законодателят е предвидил възможността акционерите, които притежават 5 на сто от капитала на дружеството да могат да предявят иск пред ОС за търсене на отговорност от членове на надзорния и управителния съвет за причинените от тях вреди на дружеството, както и да искат от Общото събрание или от Окръжния съд назначаване на контрольор, които да провери годишния счетоводен отчет и да изготви доклад за констатациите си. Ищецът основава претенцията си на цитираната разпоредба, която е в сила към момента на подаването на исковата му молба – 26.05.2008 г.(отм. с ДВ, бр. 58/27.06.2003 г.). Делото следва да се определи като търговско, тъй като предмет на предявения иск са отношения в търговско дружество, касаещи търсенето на отговорност от членовете на съвета на директорите за виновно нанесени вреди на дружество. И тъй като тази отговорност е уредена в чл. 240, ал. 2 ТЗ се налага извода, че предявеният иск произтича от търговски взаимоотношение, което отново определя характера на делото, а именно – търговско. В този смисъл доводите на съда относно характера на образуваното дело са правилни.
Правилно с обжалвания съдебен акт ВКС, ТК, І-во отделение е прекратил производството по т. д. № 234/2008 г. по описа на същия съд, тъй като касационното производство е недопустимо. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение на апелативен съд по иск за парично вземане по търговско дело, с цена под 25 000 лв. В конкретния случай е предявен частичен иск за сумата от 1 000 лв. от общия размер 300 000 лв. Предмет на делото е само част от претендираните парични суми и предмет на решението е именно тази заявена част от спорното материално право, по която се формира сила на пресъдено нещо. Действителният размер на вземанията е без значение при преценка допустимостта на касационния контрол. Съгласно чл. 218 а, ал.1, б „б” от ГПК (отм.) постановеното въззивно решение е изключено от обхвата на подлежащите на касационно обжалване решения на апелативните съдилища. Неточното указание в диспозитива на решението на Апелативен съд гр. П. за възможността за обжалване пред ВКС, не създава за страните процесуални права с каквито те не разполагат съгласно действащата процесуална уредба. Правилно с оглед изхода на делото в полза на ответниците по касация са присъдени направените в касационното производство съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
При тези фактически данни, определението от 09.06.2008 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 234/2008 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.06.2008 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 234/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: