О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
София, 03.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 19/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. за с. к. гр. С., чрез процесуалния й представител юрк. Гергана С. , срещу определение № 1* от 10.10.2009 г. по ч. гр. д. № 926/2008 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което се оставя без уважение частната й жалба срещу протоколно определение от 13.05.2008 г. по гр. д. № 1 518/2008 г. на Районен съд гр. В., с което е прекратено производството по искане за присъждане на мораторна неустойка за периода след завеждане на делото до окончателното плащане на главницата.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил решение № 30/08.02.2007 г. на ВКС, ТК, решение № 140/20.03.2006 г. по т. д. № 408/2005 г. на І ТО, ВКС, решение № 1882/13.10.1955 по гр. д. № 6 009/55 г. на ІV ГО, ВС, решение № 265/09.11.2005 г. на ОС гр. Б. по гр.д. № 255/2004 г. и решение № 392/08.10.2008 г. на ОС гр. П. по т. д. № 94/2008 г. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба „Т” ООД гр. В. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 1 518/2008 г. по описа на Районен съд гр. В. е образувано по предявени обективно съединени искове от А. за с. к. гр. С. срещу „Т” ООД гр. В., с правно основание чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД за заплащането на сумата от 3 392,32 лв., представляваща дължимия остатък от цената на приватизационния договор и неустойка за забава плащането на главница за периода от 01.01.2002 г. до 15.04.2007 г. в размер на 3 930,34 лв. Освен това ищецът претендира и заплащането на неустойка в размер на 0,06% дневно върху сумата от 3 392,32 лв. (главница), считано от 16.04.2007 г. до окончателното плащане на сумата. С определение № 4 092/05.03.2008 г. съдът е указал на АСлПК да посочи размера на претендираната неустойка за периода от 16.04.2007 г. до 24.02.2008 г., която с молба е уточнила, че към 24.02.2008 г. (датата на ИМ) е в размер на 641,15 лв., но отново твърди, че предявява иска до окончателното плащане на сумата по главницата. С определение от 13.05.2008 г. ВРС е прекратил производството по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за периода след подаването на исковата молба. Този съдебен акт е обжалван пред Окръжен съд гр. В., който е оставил без уважение подадената частна жалба.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По формулираният от жалбоподателя въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно: допустимо ли е претендирането на неустойка за период, следващ подаването на исковата молба до окончателното плащане на главницата, се поддържа, че е налице противоречива съдебна практиката на съдилищата и е решен в противоречие практиката на Върховния касационен съд – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава. В конкретния случай АСлПК е предявила иск на 24.02.2008 г. за заплащане на сумата от 3 392,32 лв., представляваща дължимия остатък от цената по приватизационния договор от 28.01.2009 г., при което положение за изтеклия период към тази дата следва да се счита предявен и иска за неустойка за забавено плащане на посочената главница, който иск има акцесорен характер и е в пряка зависимост от съдбата на главния иск. Не може да се претендира мораторна неустойка, която не се е акумулирала към момента на предявяване на исковата молба. Предвид обезщетителния характер на неустойката, недопустимо е да се претендира обезщетение за бъдещи вреди, който все още не са настъпили, тъй като вземането възниква след изтичането на периода, за който е предявен вземането.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че правилно с обжалваното определение е разрешен изложения материалноправен въпрос, което не е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представените от жалбоподателя решения на ВКС и на ОС гр. Б. и гр. П. са неотносими към настоящия случай, тъй като касаят друга фактическа обстановка, т. е. липсват доказателства за наличието на противоречива съдебна практика по така поставения въпрос.
Мотивиран от горното, искането на жалбоподателя да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 10.10.2009 г. по ч. гр. д. № 926/2008 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: