О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 18.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 889/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. Г. Н. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Л от ВАК, срещу определение № 487 от 20.10.2009 г. по ч. гр. д. № 476/2009 г. на Видински окръжен съд, ГО, с което се отменят определения от 15.04.2009 г. и 23.04.2009 г. на Районен съд гр. В., и двете по гр. д. № 501/2009 г., както и издадените въз основа на тях обезпечителни заповеди от 16.04.2009 г. и 23.04.2009 г.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени и доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „С” с. Д., общ. Чупрене, обл. Видин не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Определението на въззивния съд, с което са отменени определенията на Районен съд гр. В. от 15.04.2009 г. и 23.04.2009 г. за допускане на обезпечение на предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, ведно с издадените въз основа на тях обезпечителни заповеди, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер.
В случая, въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определения, с които е допуснато обезпечение на предявен иск и не се произнася за първи път по обезпечителната мярка. Съгласно чл. 396, ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената норма е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби само ако е оставена без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционните съдебни актове. Така постановеното определение на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат и доводите на жалбоподателя за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от ГПК.
Затова Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. Г. Н. от гр. В. срещу определение № 487 от 20.10.2009 г. по ч. гр. д. № 476/2009 г. на Видински окръжен съд, ГО.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: