О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 30.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 92/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от едноличен търговец Е. К. Д. с фирма „Аспирин – 500 – Е. К. Д. ” гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Й от АК – Варна, срещу определение № 332 от 15.09.2008 г. по ч. гр. д. № 335/2008 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което се оставя в сила определение № 513/07.04.2008 г. по т. д. № 253/2008 г. на Окръжен съд гр. В., ТО за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, с който се иска да се приеме за установено, че не дължи солидарно с физическите лица Л. Д. и Е. Д. сумата от 170 000 лв. по издадения на 23.11.2007 г. изпълнителен лист в полза на „Б” ООД гр. В. от ВнРС по гр. д. № 8 897/2007 г.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, както и оставеното с него в сила прекратително определение и делото да бъде върнато на Окръжен съд гр. В. за разглеждане на предявения иск по същество.
Ответникът по частната касационна жалба „Б” ООД гр. В. е депозирал становище в законоустановения срок. Изложил е доводи за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и съображения за законосъобразността на същото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Изпълнителният лист е издаден на 23.11.2007 г. от Районен съд гр. В. по реда на чл. 237 от ГПК и с него са осъдени Л. С. Д. и Е. К. Д. – лично и като Е. ”А” да заплатят сумата от 170 000 лв. – главница по договор за заем, получен от „Б” ООД гр. В., обективиран в нот. акт № 885/15.12.2004 г. и като обезпечение е учредена ипотека върху недвижим имот. По молба на длъжника, с определение № 504 от 10.01.2008 г. по гр. д. № 10 522/2007 г. на осн. чл. 250 от ГПК (отм.) Варненският районен съд е спрял изпълнението по изп. дело № 2* на ЧСИ Р. Т. , с район на действие ОС гр. В., образувано въз основа на издадения изпълнителен лист.
При действащата към него момент нормативна уредба – чл. 252 от ГПК (отм.), когато съдът спре изпълнението, кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в сила. В противен случай издаденият изпълнителен лист се обезсилва. Отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК (отм.) длъжникът може да предяви само в случаите, когато не направи възражение в срока по чл. 250 от ГПК (отм.) или искането му за спиране не бъде уважено.
В случая, обаче, съдът е спрял изпълнението, поради което не са налице условията за предявяване на иск по чл. 254 от ГПК (отм.) и същият се явява недопустим, поради липсва на правен интерес. Такъв иск ищецът (жалбоподател в настоящото производство) не може да предяви по реда на новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), тъй като действащата уредба не предвижда аналогия на иска по чл. 254 от ГПК (отм.).
Искът е предявен на 31.03.2008 г. на основание чл. 424 ГПК, който в случая не намира приложение, тъй като урежда принципно различна хипотеза, свързана със заповедното производство, която в конкретния случай е неприложима.
Жалбоподателят счита, че процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на делото е свързан със защитата на длъжника при действащата в момента процесуална уредба срещу издадени по реда на отменения ГПК изпълнителни листи въз основа на извънсъдебни изпълнителни основания.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Посочените фактически данни налагат извода, че първоинстанционният съд е съобразил приложението на цитираните процесуални разпоредби на отменения и действащия ГПК, поради което е прекратил производството, поради недопустимост на предявения иск.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 332 от 15.09.2008 г. по ч. гр. д. № 335/2008 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: