Определение №256 от 6.4.2010 по ч.пр. дело №173/173 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 256
София, 06.04.2010 г.
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета година в състав:
 
 
  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
            ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
              ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
 
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 173/2009 г.
 
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от К. Д. Д. и М. С. Д. – двамата от гр. Б., чрез процесуалния им представител адв. М. Кънева от АК гр. Б., срещу определение № 275 от 23.12.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по възз. ч. гр. д. № 299/2008 г., с което се оставя без уважение частната им жалба, подадена срещу определение № 2 от 04.12.2008 г. по т. дело № 742/2008 г. на ОС гр. Б.. С посочения съдебен акт първонстанционният съд е определил подлежащата на внасяне държавна такса в размер на 9 844,80 лв. за разглеждане на предявения от жалбоподателите срещу „С” ООД иск за разваляне на сключен договор за учредяване на право на строеж.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени и доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите са представили и определение № 17/11.02.2000 г. на ВКС, 5 чл. състав, постановено по гр. д. № 258/1999 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по т. д. № 742/2008 г. пред Бургаския окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от К. Д. Д. и М. С. Д. – двамата от гр. Б. срещу „С” ООД м. с. Ч. море за разваляне на сключен договор за учредяване на право на строеж. От представената по делото данъчна оценка е видно, че цената на учреденото вещно право е в размер на 246 120 лв. С обжалваното определение БОС е определил дължимата държавна такса, съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с т. 2 ГПК размерът на цената на предявения иск е данъчната оценка на недвижимия имот, т.е. дължимата държавна такса е в размер на 9 844,80 лв. Същото е обжалвано пред БАС на основание чл. 70, ал. 2 ГПК – увеличение цената на иска от съда, който с определение № 275 от 23.12.2009 г. по възз. ч. т. д. № 299/2008 г. е оставил без уважение подадената частна жалба по съображения, че в настоящия случай предявеният иск не е вещен, а за разваляне на договор с предмет вещни права, с оглед на което е неприложима хипотезата на чл. 71, ал. 2 ГПК.
Законодателят е въвел селективен признак по отношение на разглежданите от ВКС дела. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
В конкретния случай, жалбоподателите обжалват определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частната им жалба, подадена срещу определение на Бургаския окръжен съд за определяне на дължимата държавна такса по предявения от тях иск за разваляне на договор за учредено права на строеж. Атакуваното от жалбоподателите определение на БАС не е от категорията на определенията, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. С него не се прегражда по – нататъшното развитие на производството, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат и доводите на жалбоподателите за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.
Затова Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. Д. Д. и М. С. Д., и двамата от гр. Б. срещу определение № 275 от 23.12.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по възз. ч. гр. д. № 299/2008 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top