О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 30.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 559/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от едноличен търговец С. К. К. с фирма „К” с. С., обл. Русе срещу определение № 259 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 403/2009 г. на Русенския окръжен съд, търговско отделение, с което се отменя определение № 110/27.03.2009 по гр. д. № 1 505/2009 г. на Районен съд гр. Р. и се отхвърля искането на жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с цена 14 711,92 лв. против „П” Е. гр. Р., чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 273/2009 г. по описа на ЧСИ № 832 И. Х. , като се обезсилва издадената от РРС обезпечителна заповед от 30.03.2009 г. и се освобождава внесената от К. парична гаранция в размер на 10 000 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Същият е изложил и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Моли да бъде отменен обжалваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба „П” Е. гр. Р. е депозирало становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е неоснователна, поради което въззивното определение следва да бъде потвърдено. Освен това дружеството твърди, че към настоящия момент производството по изп. дело № 273/2009 г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № 832 и район на действие РОС е приключило, поради пълното погасяване от страна на жалбоподателя /длъжник/ на задълженията по него с постановление от 14.08.2009 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се преграждава тяхното развитие.
Определението по чл. 389, респ. чл. 390 от ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Възможността за обжалването му е предвидена в чл. 396, ал. 1 от ГПК сочи приложението на нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от ГПК обаче, определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. друг състав на ВКС. Следователно, за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. На обжалване пред ВКС би подлежало само определението на въззивния съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато определението по обезпечението е постановено за първи път от въззивния съд.
Следователно, определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл. 389 и сл. от ГПК не е от категорията на съдебните актове посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК, подлежащи на касационен контрол – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер. То има действие до приключване на съдебното производство и при наличието на предвидените в закона предпоставки, обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Видно от данните по делото Русенския окръжен съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по същество по подадената частна жалба срещу допуснатото обезпечение от първоинстанционния съд. В случая редът на обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение от по-горен съд, поради което същото не подлежи на касационен контрол. Това е съобразено от въззивния съд и изрично отразено в диспозитива на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения подадената частна жалба се явява процесуална недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на едноличен търговец С. К. К. с фирма „К” с. С., обл. Русе срещу определение № 259 от 15.06.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 403/2009 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: