О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 23.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 466/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „М” О. гр. С., чрез процесуалния ми представител адв. Д, срещу определение № 347 от 22.02.2010 г. на Софийски апелативен съд, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 304/2010 г., с което се оставя в сила определение на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 12 629/2009 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 438 069 лв.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба „Хай б. център – (ХБЦ)” ЕО. гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Определението на въззивния съд, с което е оставил в сила определението на СГС за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер.
В случая, въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение, с което е уважена молбата на „Х” ЕО. гр. С. за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу „М” О. гр. С. и не се произнася за първи път по обезпечителната мярка. Съгласно чл. 396, ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената норма е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби само ако е оставена без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционния съдебен акт. Така постановеното определение на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Затова Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „М” О. гр. С. срещу определение № 347 от 22.02.2010 г. на Софийски апелативен съд, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 304/2010 г.,
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: