О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 30.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 78/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Л. П. К. от гр. Я. на „А” ЕООД /в ликвидация/), чрез процесуалния й представител адв. Г от АК – гр. Я., срещу определение № 265 от 11.12.2008 г. по ч. гр. д. № 468/2008 г. на Ямболския окръжен съд, гражданско отделение, с което се оставя без уважение частната й жалба срещу определение № 594/29.07.2009 г. по гр. д. № 928/2008 г. на Районен съд гр. Я. за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на иска.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, както и прекратително определение и делото да бъде върнато на Районен съд гр. Я. за разглеждане на предявения иск по същество.
Ответникът по частната касационна жалба „Т” гр. Я. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Оттеглянето на предявения на „А” ЕООД гр. Я. в ликвидация/ иск срещу „Т” гр. Я. за сумата 17 828,30 лв., представляваща цена на закупени, но неплатени горива и смазочни материали, ведно с мораторна лихва в размер на 8 671,08 лв., е извършено с молба от 28.07.2008 г., депозирана по делото от избрания с решение № 95/16.07.2008 г. на Ямболския окръжен съд нов ликвидатор Д. К. на мястото на освободената и заличена Л. К. – стар ликвидатор. Решението е постановено на осн. чл. 156, ал. 3 от ТЗ и с него по партидата на дружеството /ищец/ са вписани промените в ликвидаторите. Исковете са предявени от стария ликвидатор /жалбоподател в настоящото производство/ Л. К. По делото е представено удостоверение от 21.07.2008 г. на А. по вписвания, от което е видно, че е вписано решението, постановено по ф. дело № 637/1993 г. на ЯОС за смяна на ликвидатора.
Предвид подадената молба, с която е оттеглен предявения иск, с определение № 594/29.07.2009 г. на ЯРС е прекратил производството по делото. Този съдебен акт е обжалван с частна жалба от стария ликвидатор Л. К. , която се позовава на нищожност на решението за вписване, тъй като същото е постановено от некомпетентен орган – Окръжен съд гр. Я., тъй като от 01.11.2008 г. е в сила Закон за търговския регистър, съгласно който единствено и само в Търговския регистър се вписват и обявяват обстоятелства относно търговските дружества, в т. ч. и назначаване на ликвидатор. Така постановеното решение не е нищожно, тъй като е от компетентността на съда, предвидена в чл. 156, ал. 3 от ТЗ да назначи друг ликвидатор – съответно чл. 266, ал. 4 от ТЗ, което е било вписано в Търговския регистър, с оглед изискванията на чл. 266, ал. 3 от ТЗ. Въззивният съд е оставил без уважение подадената жалба по съображения, че оттеглянето на иска е направено от процесуално легитимирано лице – новоназначения към него момент от съда ликвидатор – Д. К. , вписана в Търговския регистър, която по силата на чл. 269, ал. 1 от ТЗ представлява дружеството – ищец.
Жалбоподателят счита, че процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за изхода по делото е свързан с действителността на извършеното вписване на промените по партидата на дружеството, съответно възможността на съда след 01.01.2008 г. да постанови решение за смяна на ликвидатор, което не е вписано от него, тъй като след влизане в сила на ЗТР всички вписвания на обстоятелства относно търговските дружества са единствено от компетенцията на Търговския регистър. В частната жалба са изложени доводи, че съдът е компетентен да постанови смяна на ликвидатора, но не и да постанови вписването, което е от компетентността на А. по вписванията.
От данните по делото е видно, че процесуалноправният въпрос е смяната на първоначално назначения ликвидатор, извършена от съда по реда на чл. 266, ал. 4 от ТЗ, подлежаща на вписване в Търговския регистър по силата на закона – чл. 266, ал. 3 от ТЗ, като самото вписване се извършва от (длъжностното лице по регистрация) А. по вписванията въз основа на постановеното решение на компетентния съд, извършил промените.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на наясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. В случая смяната на първоначално назначения ликвидатор е извършена от съда по реда на чл. 266, ал. 4 от ТЗ и тази промяна подлежи на вписване по силата на ал. 3 на чл. 266 ТЗ. Вписването се извършва от А. по вписвания въз основа на постановеното решение на компетентен съд, извършил промените. Посочените норми са достатъчно ясни, поради което не се нуждаят от тълкуване, а въззивният съд се е съобразил изцяло с тяхното действие и приложение.
Посочените фактически данни налагат извода, че първоинстанционният съд е съобразил приложението на цитираните норми, поради което правилно е прекратил производството, поради оттегляне на предявения иск.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 265 от 11.12.2008 г. по ч. гр. д. № 468/2008 г. на Ямболския окръжен съд, гражданско отделение
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: