О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№328
София, 28.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 266/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Сортови семена А. гр. В., чрез процесуалния му представител адв. В от АК гр. В., срещу определение № 263 от 10.04.2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 523/2008 г., с което се оставя без уважение частната жалба на дружеството против определение от 07.02.2008 г. на Окръжен съд гр. В., с което се прекратява производството по гр. д. № 1 072/2007 г. по описа на ВрОС, като процесуално недопустимо.
В приложеното по делото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят излага доводи за наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК – с обжалваното определение Софийски апелативен съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, но в подкрепа на твърденията си е цитирал решение № 377/27.01.2000 г., постановено по адм. дело № 4 039/1999 г. на ВАС, І-во отделение. Освен това същият счита, че въпросът, по който се е произнесъл въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Т. на Н. гр. В. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в регистратурата на Софийски апелативен съд на 26.05.2008 г. и по аргумент от § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) същата следва да бъде разгледана по реда, предвиден в новия ГПК. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена към подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Производството по гр. д. № 1 072/2007 г. по описа на Окръжен съд гр. В. е образувано по предявен на 14.12.2007 г. от „С” А. гр. В. срещу Т. на Н. отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), с който да се приеме за установено, че ищецът не дължи сумата от 91 141,76 лв., представляваща главница (34 607 лв.) и лихви (56 534,76 лв.), определена като публично държавно вземане, водещо началото си от данъчно облагателен акт № 1 425/20.11.2008 г. на ТДУ гр. В., поради това, че е определено от некомпетентен орган, евентуално, че това задължение е погасено по давност. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Съдът счита, че в действуващия към него момент ДПК е установен специален административен ред за защита срещу установени задължения от органите на данъчната администрация – чл. 117 и чл. 121 от ДПК(отм.). Същият ред е предвиден и в новия ДОПК – чл. 152 и сл. Този специален ред изключва съдебния контрол по общия исков ред, поради което образуваното пред Врачанския окръжен съд производството е недопустимо. Прекратителното определение е обжалваното пред САС, които споделя изцяло изводите на ВОС и е оставил без уважение частната жалба на дружеството.
При тези фактически данни, въпреки че не е изрично формулиран от частния жалбоподател, същественият правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд е, че наличието на изрично уредена в специален закон процедура изключва общия исков ред за защита на длъжника по процесното вземане. По отношение на този въпрос, обаче не е изпълнено нито едно от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК изисквания.
Изложените в касационната жалба доводи са относими към неправилността на обжалвания съдебен акт по същество, но не и към допустимостта на касационното обжалване. Жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с практиката на ВКС, но е цитирал решение на Върховен административен съд, което в случая е неотносимо, а и не обосновава изводи различни от приетите в обжалваното определение.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделениe
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 263 от 10.04.2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 523/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: