О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 09.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 441/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Б” Е. гр. С., чрез процесуалния му представител юрк. Павлина П. Ф. , срещу определение от 30.04.2009 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 943/2009 г. Със същото е потвърдено разпореждане от 16.03.2009 г. на РС гр. А. по ч. гр. д. № 308/2009 г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл. 417 от ГПК против В. А. К. от гр. С..
Ч. жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на делото, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. и т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил копия от заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи, постановени по други дела, страна по които е „Б” ЕАД. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба В. А. К. от гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане № 1* от 16.03.2010 г. по ч. гр. д. № 308/2009 г. Асеновградският районен съд е отхвърлил искането на „Б” Е. гр. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В. А. К. от гр. С. за сумата от 11 525,39 лв., от които дължима главница по договор за кредит за текущо потребление и договор за залог от 14.03.2005 г. – в размер на 10 058,47лв., лихва – 1 213,93 лв. от 18.08.2008 г. до 13,03.2009 г.и законна лихва от 13.03.2009 г. до изплащане на вземането. Изложени са съображения, че представения документ, наименован като „извлечение от счетоводни книги” не представлява по същество такова извлечение, тъй като не само че не отразява движението по сметката на длъжника до настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита, а като общ дълг по кредита са включени и направените разноски. Освен това, не става ясно кои са неиздължените вноски и техния размер и липсват данни банката да е уведомила длъжника, че кредитът му е станал предсрочно изискуем. Недоволен от постановения съдебен акт, жалбоподателят е депозирал частната жалба. С определение от 30.04.2009 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил обжалваното разпореждане като е изложил доводи, че макар и редовни от външна страна, договорът за кредит и извлечението не установяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, обусловил изхода на спора е: „дали волята на кредитора за предсрочна изискуемост на вземането, следва да бъде „обявена” и доведена до знанието на длъжниците преди издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и вложеното от законодателя съдържание в „обявена” предсрочна изискуемост”. Счита, се соченият от него въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и същият е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Жалбоподателят е представил копия от издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи по други дела, по които същият е страна. Те обаче не обуславят наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Въпросът за предсрочната изискуемост на вземането се поставя конкретно по всеки договор и различният краен изход при решаването му е в зависимост от фактите по конкретното дело, а не се дължи на противоречива съдебна практика, както се твърди в касационната жалба.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. С оглед данните по делото, правилно съдът е приел, че в конкретния случай не са налице данни вземането да е станало предсрочно изискуемо, поради което заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е отхвърлено.
Определението на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на АРС е съобразено изцяло с действащата процесуална уредба по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд гр. П..
М. от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.04.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 943/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: