О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 03.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 662/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Интернешънъл спортс мениджмънт сървисис” С. А., със седалище и адрес на управление – Л. , чрез процесуалния му представител адв. Б от САК, срещу определение № 691 от 25.05.2009 г. по ч. гр. д. № 1 170/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, І-ви състав, с което се отменя определение № 471/06.04.2009 по гр. д. № 3 108/2009 г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на жалбоподателя.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Същият е изложил и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Моли да бъде отменен обжалваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – нотариус А. И. Ч., с район на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 310 е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е недопустима, поради липса на правен интерес от обезпечителното производство, тъй като жалбоподателят е потърсил защита на правата си, като е подал искова молба, по която е образувано гр.д. № 4 158/2009 г. на СГС, І-ви състав.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се преграждава тяхното развитие.
Определението по чл. 389, респ. чл. 390 от ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Възможността за обжалването му е предвидена в чл. 396, ал. 1 от ГПК сочи приложението на нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от ГПК обаче, определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. друг състав на ВКС. Следователно, за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. На обжалване пред ВКС би подлежало само определението на въззивния съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато определението по обезпечението е постановено за първи път от въззивния съд.
Следователно, определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл. 389 и сл. от ГПК не е от категорията на съдебните актове посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК, подлежащи на касационен контрол – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер. То има действие до приключване на съдебното производство и при наличието на предвидените в закона предпоставки, обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Видно от данните по делото Софийски апелативен съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по същество по подадената частна жалба срещу допуснатото обезпечение от първоинстанционния съд. В случая редът на обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение от по-горен съд, поради което същото не подлежи на касационен контрол. Неточното указание в диспозитива на обжалваното определение за възможността за обжалване не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действащия в момента ГПК.
По изложените съображения подадената частна жалба се явява процесуална недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба „Интернешънъл спортс мениджмънт сървисис” С. А., със седалище и адрес на управление – Л. срещу определение № 691 от 25.05.2009 г. по ч. гр. д. № 1 170/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, І-ви състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: