Определение №250 от 6.4.2010 по ч.пр. дело №723/723 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 250
София, 06.04.2010 г.
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година в състав:
 
 
  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
            ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
              ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 723/2009 г.
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Р. В. Н. – едноличен търговец с фирма „И” гр. П. и управител на „И” О. гр. П. и В. Н. Н. от с. Б. баща и упълномощено лице, срещу следните съдебни актове: определение № 355 от 22.06.2009 г., с което се отменя определение № 160/24.04.2009 г. на РС гр. Т. и вместо него се отменя допуснатото с определение № 132/25.07.2005 г. по ч. гр. д. № 445/2005 г. на ТРС обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) чрез обезпечителня мярка по реда на чл. 316, ал. 1, б.”в” от ГПК – спиране на производството по изп. дело № 4* по описа на СИС при РС гр. П.определение № 446 от 09.07.2009 г., с което се отхвърля молбата на жалбоподателите за допускане на процедура по тълкуване на определение № 355/22.06.2009 г. и се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в текста на мотивите на посочения съдебен акт – стр. 2 ред 15; определение № 450 от 09.07.2009 г., с което се оставя без разглеждане молбата на едноличен търговец Р. В. Н. с фирма „И” гр. П., „И” О. гр. П. за продължаване на срока за обжалване на определение № 355/22.06.2009 г., като и трите обжалвани съдебни акта са постановени от Ловешкия окръжен съд по ч. гр. д. № 336/2009 г. по описа на същия съд.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на посочените определения. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени и доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК, но не са представени съдебни актове, на които се позовава, за да обоснове наличието на т. 2 от посочената разпоредба.
Ответникът по частната касационна жалба – Н. Х. М. – И. е депозирала становище в законоустановения срок. Счита, че обжалваните определения са правилни. В този смисъл е изложила и подробни съображения. Наведени са доводи за недопустимост на частната касационна жалба в частта, с която се обжалва определение № 355/22.06.2009 г. на ЛОС по ч. гр. д. № 336/2009 г., както и за неоснователността на същата в частта относно останалите обжалвани съдебни актове.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
По отношение на частната касационна жалба в частта, с която се обжалва определение № 355 от 22.06.2009 г. на ЛОС, постановено по ч. гр. д. № 336/2009 г.:
Определението на въззивния съд, с което се отменя определение № 160/24.04.2009 г. по ч. гр. д. № 445/2005 г. на Районен съд гр. Т. и се отменя допуснатото с определение № 132 от 25.07.2005 г. по същото дело обезпечение на бъдещ иск, чрез обезпечителна мярка – спиране на производството по изп. дело № 431-34/2005 г. по описа на СИС при РС – Плевен, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер.
В случая, въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение, с което е отказано да се отмени допуснатото обезпечение на бъдещ иск и не се произнася за първи път по обезпечителната мярка. Съгласно чл. 396, ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената норма е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби само ако е оставена без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционния съдебен акт. Така постановеното определение на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат и доводите на жалбоподателя за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.
По отношение на частната касационна жалба в частта, с която се обжалва определение № 446 от 09.07.2009 г. на ЛОС, постановено по ч. гр. д. № 336/2009 г.:
Жалбоподателите са депозирали молба вх. № 5 843/07.07.2009 г., с която искат да се допусне процедура по тълкуване на определение № 355/22.06.2009 г. и поправка на очевидно фактическа грешка в същия съдебен акт. С определение № 446/09.07.2009 г. Ловешкият окръжен съд е отхвърлил молбата за тълкуване като неоснователна и недоказана. С обжалваното определение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 355/22.06.2009 г. в текста на мотивите на определението на стр. 2, ред 15. Постановеният съдебен акт не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото и не попада в случаите, изрично посочени в закона. Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК и чл. 251, ал. 5 ГПК решението за поправка или тълкуване подлежи на обжалване по реда, по които се обжалва решението, респ. определението. В настоящия случай определението, което е поправено по реда на чл. 247 ГПК не подлежи на обжалване, с оглед на което подадената частна жалба в частта, с която се обжалва определение № 446/09.07.2009 г. е процесуално недопустима и следва да остане без разглеждане.
По отношение на частната жалба в частта, с която се обжалва определение № 450 от 09.07.2009 г. на ЛОС, постановено по ч. гр. д. № 336/2009 г.:
С определение № 450 от 09.07.2009 г. Ловешкият окръжен съд е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателите за продължаване на срока за обжалване на определение № 355/22.06.2009 г., което както вече изложихме доводи не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като за него е предвидено двуинстанционно производство и в настоящия случай съдопроизводственият ред е изчерпан с постановяването му от ЛОС. В този смисъл правилни са изводите на въззивния съд, че подадената молба е недопустима, с оглед на което е оставена и без разглеждане. Определението е правилно и частната жалба в частта, с която същото се обжалва следва да остане без уважение.
 
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на едноличен търговец Р. В. Н. с фирма „И” гр. П., „И” О. гр. П. и В. Н. Н. от с. Б., в частта, с която се обжалва определение № 355 от 22.06.2009 г. на Окръжен съд гр. Л. по ч. гр. д. № 336/2009 г. , както и в частта й относно определение № 446 от 09.07.2009 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 450 от 09.07.2009 г. на Окръжен съд гр. Л., постановено по ч. гр. д. № 336/2009 г.
 
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, като в останалата част същото е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top