Определение №662 от 3.11.2009 по ч.пр. дело №591/591 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 662
 
София, 03.11.2009 г.
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:
 
 
  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
            ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
            ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 591/2009 г.
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „И” А. гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Г от АК гр. Д., срещу определение № 421 от 08.04.2009 г. по ч. гр. д. № 1 991/2009 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, с което се оставя без уважение частната жалба на дружеството против определение от 15.07.2008 г. на Софийски градски съд, VІ-то ТО, 3-ти състав по гр.д. № 1 012/2007 г. в частта му за замяна на допуснатото с определение на Районен съд гр. В. обезпечение със залог в пари в размер на 135 647 лв. – размера над действителната стойност на възбранения имот „Л”, находяща се в градската градина на гр. Ш., в УПИ *, квартал 1 386 по плана на града при граници: тенискорт, ресторант, казино и парк и размера на иска.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Същият е изложил и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определение от 25.04.2002 г. на САС по ч. гр. д. № 842/2002 г. Моли да бъде отменен обжалваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба „К” ЕООД гр. С. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се преграждава тяхното развитие.
Определението по чл. 389, респ. чл. 390 от ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Възможността за обжалването му е предвидена в чл. 396, ал. 1 от ГПК сочи приложението на нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от ГПК обаче, определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. друг състав на ВКС. Следователно, за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. На обжалване пред ВКС би подлежало само определението на въззивния съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато определението по обезпечението е постановено за първи път от въззивния съд.
Следователно, определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл. 389 и сл. от ГПК не е от категорията на съдебните актове посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК, подлежащи на касационен контрол – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер. То има действие до приключване на съдебното производство и при наличието на предвидените в закона предпоставки, обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Видно от данните по делото Апелативен съд гр. С. не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по същество по подадената частна жалба срещу замяна на допуснатото обезпечение от първоинстанционния съд. В случая редът на обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение от по-горен съд, поради което същото не подлежи на касационен контрол. Неточното указание в диспозитива на обжалваното определение за възможността за обжалване не създава права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действащата в момента процесуална уредба.
По изложените съображения подадената частна жалба се явява процесуална недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „И” А. гр. В. срещу определение № 421 от 08.04.2009 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 1 991/2009 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top