О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 09.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 426/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „М” О. с. К., община П., чрез процесуалния му представител адв. П от АК гр. П., срещу определение № 582 от 31.03.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по т. д. № 80/2009, с което се изменя решение № 259 от 27.03.2009 г. в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати да Р. А. Т. сумата от 12 270 лв. разноски за производството пред БлОС и САС.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – Р. А. Т. от гр. П. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С решение № 259/27.03.2009 г., постановено по т. д. № 80/2009 г. САС е признал за установено, че Р. А. Т. не дължи на „М” О. сума в размер на 150 000 лв. по договор за заем от 25.10.2001 г. и издаден въз основа на него изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 20077990400013/2007 на ЧСИ Х. Г. от гр. П.. С обжалваното в настоящото производство определение, по молба на Т. съдът е изменил въззивното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението по разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е изложил възражения по същество, но не и относно наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди, че длъжникът не е оспорил издадения изпълнителен лист в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК (отм.), бездействието му е продължило повече от 4 години през които заемателят не е направил възражение, че не е получил сумата от 150 000 лв.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Не е обосновал и наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 582 от 31.03.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по т. д. № 80/2009 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: