О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 01.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 307/2009 г.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.
във връзка с § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК (ДВ бр. 59/2007 г. в сила от 01.03.2008 г.).
Образувано е по частна касационна жалба от В. В. А. от гр. К., чрез процесуалния му представител адв. Д от АК гр. К., срещу въззивно определение от 24.02.2009 г. на Кюстендилски окръжен съд, постановено по ч. възз. гр. д. № 98/2009 г. Със същото се оставя в сила определение от 10.01.2009 г. на Районен съд гр. К. по ч. гр. д. № 69/2008 г., с което е върната като просрочена подадената на 29.12.2008 г. от А. частна жалба срещу определение на КРС, постановено на 04.02.2008 г. по същото дело.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като е изложил подробни съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – „С” О. гр. К. не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по ч. гр. д. № 69/2008 г. г. пред Кюстендилски районен съд е образувано по повод постъпила на 14.01.2008 г. молба с вх. № 1*„възражение”) от „С” О. гр. К., с която се иска спиране на изпълнението по изп. дело № 2* на ЧСИ Е. Х. при КОС, образувано по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2 438/2007 г. на Районен съд гр. К., на основание представено надлежно обезпечение, за което молителят е учредил залог по реда на чл. 181, ал. 1 ЗЗД чрез влагане на присъдената сума в размер на 43 350 лв. по банковата сметка на КРС.
Съгласно § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК (ДВ бр. 59/2007 г. в сила от 01.03.2008 г.). молбите за спиране на изпълнението по чл. 250 от ГПК (отм.), когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 01.03.2008 г. се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. В конкретния случай, молбата за издаване на изпълнителния лист от 03.01.2008 г. е постъпила в КРС при действието на стария ГПК, с оглед на което настоящото производство следва да бъде довършено по този ред.
С определение от 04.02.2008 г. на основание чл. 250 от ГПК (отм.) съдът е спрял изпълнението по посоченото изпълнително дело. Съобщения за постановения съдебен акт са изпратени на страните, но адресираното до взискателя (жалбоподател в настоящото производство) съобщение, което следва да се намира на л. 16 от делото липсва. Върху изпратеното от ЧСИ Е. Х. копие от посочения съдебен акт е отбелязано, че същият е влязъл в сила на 15.02.2008 г.
Жалбоподателят (взискател) е депозирал частна жалба с вх. № 4* от 29.12.2008 г., в която твърди, че не е уведомен за постановеното определение. В тази връзка по делото е изискана и представена книгата на съда за получените и върнати призовки и съобщения, в която е отбелязано върнато съобщение до В. А. на 05.03.2008 г. С разпореждане № 89 от 10.01.2009 г. Кюстендилският районен съд е върнал подадената частна жалба, като просрочена, като това разпореждане е обжалвано пред КОС, който го е оставил в сила.
Определението на въззивния съд е правилно.
Съгласно чл. 250, ал. 3 от ГПК (отм.) определението на съда по молбата за спиране на изпълнението може да се обжалва в седемдневен срок от деня на съобщението му. Независимо от липсващото съобщение до взискателя /жалбоподател/ и отразяването в книгите на съда, пред въззивния съд е представено съобщение до В. А. от ЧСИ Е. Х. , който го уведомява, че е спряно производството по изпълнителното дело с определение от 04.02.2008 г. на осн. чл. 250 от ГПК (отм.). Същото е получено на 19.12.2008 г. лично от А. , който е положил подписа си на обратната страна (разписка). Дори считано от тази дата подадената частна жалба с вх. № 4 532/29.12.2008 г. се явява просрочена, тъй като е депозирана след изтичане на законоустановения срок. С изтичане на преклузивния срок по чл. 250, ал. 3 ГПК (отм.) не съществува законна възможност да се преценява правилността на първоинстанционното определение.
С оглед на всичко изложено дотук, обжалваното определение на Кюстендилския окръжен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.02.2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по ч. възз. гр. д. № 98/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: