ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 177
София, 06.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 169/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “И” А. – гр. В. срещу Решение № 219 от 16. ХІ.2009 г. по т.д. № 412/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение № 201 от 16.V.2009 г. по т.д. № 221/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 29.І.2004 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподатeлят поддържа, че по важния въпрос за началната дата, първоинстанционният съд неправилно е приел, че това е датата 2. ХІІ.2005 г., като е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е указал на длъжника за кои от изложените обстоятелства в молбата по чл. 626 ТЗ не сочи доказателства. Жалбоподателят излага, че въззивният съд при определяне на началната дата, не е съобразил, съгласно чл. 110 ЗЗД, че към 29.І.2004 г. – най-ранния падеж на неплатено задължение – вземането е погасено по давност. Жалбоподателят счита, че решението противоречи на съдебната практика на ВКС: Р. № 1778/1 6. ХІ.2001 г. по гр. №. г., Р. № 695/1. Х.2008 г. по т.д. № 394/2008 г. и Р. № 743/13. ХІ.2008 г. по т.д. № 348/ 2008 г. и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. а. по п. – гр. С. с писмен Отговор оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение за началната дата на неплатежоспособността, съответно изменена, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да определи начална дата 29.І.2004 г., въззивният съд е посочил, че същата се определя според най – ранния падеж на неплатено задължение, към която трябва да са налице и всички признаци на неплатежоспособността по чл. 608 ТЗ. Приел е, че към 29.І.2004 г. търговецът не е погасил на най-старото изискуемо задължение 295 463 лв. към кредитор ”К”, което формира 26% от общата задлъжнялост и че от началото на 2004 г. дружеството е започнало да формира и други задължения, предприело е частични погасявания за обслужване на текущи задължения и така очертаната негативна тенденция е проявена и в непогасяване на три изискуеми задължения в значителен размер – налице са затруднения и невъзможност за погасяване на изискуеми задължения.
Разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос за началната дата на неплатежоспособността, е релевантен за изхода на делото, тъй като законът придава значение на периода между определената в решението начална дата и датата на постановяване на решението, в който период подробно изброените в чл. 646 ТЗ действия и сделки, извършени от длъжника, могат да се обявят за нищожни по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността. Въззивният съд е разрешил и процесуалноправен въпрос, като е отказал да назначи исканата от жалбоподателя счетоводна експертиза, който въпрос е релевантен за делото. Когато страната се позовава на въпрос, за който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. В случая съдът е решил делото, като в нарушение на правомощията си на въззивна инстанция, съгласно т.10 от ТР №1/2001 г. по т.гр.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, не е назначил експертиза за определяне на икономическото състояние на длъжника към датата, определена за начална дата на неплатежоспособност.
По изложения материалноправен въпрос: въпросът за началната дата е решен в противоречие с установената съдебна практика. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективната невъзможност същият да изпълнява задълженията си, т.е. спирането на плащанията трябва да се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на активност да покрият краткосрочните задължения, като в тежест на търговеца е да установи, че разполага с имущество, достатъчно да покрие задължението без опасност за интересите на кредиторите, и да обори установената от закона презумпция по чл. 608 ал. 2 ТЗ, като докаже, че е платежоспособен.
Въззивният съд, за да приеме, че търговецът е спрял плащанията от началото на 2004 г. и за да определи начална дата на неплатежоспособност 29.І.2004 г., не е направил преценка за икономическото състояние на длъжника към този момент. Жалбоподателят АДВ – гр. С. е искал експертиза с оглед сочената от него начална дата, като изрично е изложил, че изслушаната в първоинстанционното производство експертиза не е изследвала коефициентите за ликвидност и автономност на дружеството, които са най-точният показател дали е настъпило обективното състояние на неплатежоспособност и към кой момент, каквато експертиза съдът е отказал.
Така въззивният съд е процедирал неправилно по въпроса за експертизата, без каквато е определил началната дата на неплатежоспособността – допуснатото процесуалното нарушение се отразява на правилността на решението. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По разрешения от съда материалноправен въпрос решението противоречи на практиката на ВКС : Р. №64/.ІІ.2005 г. по г.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. № 64/ 9.ІІ.2005 г. по г.д. № 466/2004 г., Р. №657/ . ХІ.2006 г. и др., съгласно която, за да се прецени длъжникът оборил ли е презумпцията по чл. 608 ал. 2 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, следва да се прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника. При спорната по делото между длъжника и жалбоподателя НАП – гр. С. начална дата на неплатежоспособността, съдът следва да има предвид посочените коефициенти към твърдяните по делото дати на неплатежоспособност и след обсъждането им да прецени какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника към всяка от датите и към коя дата длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност. Този въпрос е останал неизяснен поради нарушаване от въззивния съд на задължението да изясни въпросите, релевантни за изхода на делото, като назначи експертиза. Направеният извод от съда за началната дата на несъстоятелността, без да се съобрази с посочените критерии, е в противоречие със съдебната практика по въпроса за началната дата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 219 от 16. ХІ.2009 г. по т.д. № 412/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване в о.з. за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: