О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..352
гр. София, 18.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 367 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Ж. С. И. ЕГН: ********** и Н. Т. И. ЕГН: ********** и двамата от гр. С. срещу определение № 76 от 31.03. 2010 г. по ч. гр.дело №23/2010г. на Окръжен съд-Стара Загора,с което се потвърждава определение на РС-Ст. Загора от 14.12.2009 г., постановено по гр.д. № 4479/2009 г. дело, с което по реда на чл.248 от ГПК се отказва изменение на постановеното на 03.11.2009 г. решение по същото дело В ЧАСТТА за разноските.
Частните жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение и да потвърди определението на РС-Ст. Загора, с което по реда на чл.248 от ГПК се отказва изменение на постановеното на 03.11.2009 г. решение по същото дело в частта за разноските въззивният съд е приел,че съгласно разпоредбата на чл.7 , т.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/ съкр. Тарифата/ при развод по взаимно съгласие се събира такса в размер на 2 на сто върху всеки дял , съгласно споразумението по чл.100 от СК, с което се уреждат имуществените отношения между съпрузите.
Като правен въпрос от значение за спора се сочи, кой е обектът върху който се дължи държавната такса: дяловете в съпружеската имуществена общност/ СИО/ или в обикновената съсобственост след прекратяването на СИО .
Доводът на касатора е , че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Със споразумението по чл.100 от СК се уреждат окончателно занапред имуществените отношения между бившите съпрузи и съпружеската имуществена общност се прекратява, а всеки един от бившите съпрузи получава в свой изключителен дял определено имущество /ППВС №5 от 1978 г./ . Именно върху всеки един от тези бъдещи дялове на всеки един от съпрузите, формирани със самото споразумение след одобряването му от съда със решението за развода по взаимно съгласие се събира и държавна такса в размер на 2 на сто, а не върху половината от ликвидиращата се съпружеска имуществена общност/СИО/ , която престава да съществува с прекратяването на брака –чл.26 от СК , а и по своята правна природа е бездялова. Именно въз основа на изложеното с обжалваното решение е приложена разпоредбата на чл.7, т.1 от Тарифата, като всеки един от бившите съпрузи е осъден да заплати 2 на сто държавна такса върху стойността на имуществото предоставено в негов дял с одобряване на споразумението по чл.100 от СК.
Не са налице основания да се приеме, че този правен въпрос е от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото, съответно основание за допускане на касация по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК при положение, че е налице ясна законова разпоредба и практика на ВКС и съдилищата в тази насока.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 76 от 31.03. 2010 г. по ч. гр.дело №23/2010г. на Окръжен съд-Стара Загора. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.