О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 27.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 448 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” Е. , гр. С. чрез процесуален представител адв. Д срещу решение № 124 от 22.02.2008г. /погрешно посочено 22.02.2007г./ по в. т. дело № 356/2007г. на Окръжен съд Стара Загора, Търговско отделение. С обжалвания съдебен акт е отменено решение № 181 от 10.07.2006г. по гр. д. № 426/2005г. на Старозагорски районен съд, признато е за установено по отношение на „В” Е. , гр. С., че „П” ООД, гр. С. не му дължи сумата от 9 800 лв. – разлика между неизплатена цена на изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 13.07.2004г. до 30.08.2004г. в размер на 10 715,04 лв. и призната дължима сума от 915,04 лв. по изпълнителен лист от 30.11.2004г., издаден по гр. д. № 2765/2004г. на Старозагорски районен съд, както и че не му дължи сумата от 450 лв. – разлика между присъдените разноски в размер на 500 лв. и дължимите такива в размер на 50 лв., и ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца сумата 1 758 лв. – разноски за всички инстанции, включително възнаграждението за един адвокат.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК, като сочи, че делото е решено при неспазване на указанията на ВКС – въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В тази връзка цитира решение № 111/16.03.2005г. по гр. д. № 495/2004г. на ВКС, ТК, І т. о. и разпореждане № 46/17.04.2006г. /погрешно посочено № 466/17.04.2006г./ по ч. т. дело № 112/2006г. на Председателя на Първо търговско отделение при Търговска колегия на ВКС. Излага съображения, че при постановяване на определението по чл. 288 от ГПК следва да се има предвид обстоятелството, че последното съдебно заседание е проведено на 07.11.2004г., а решението е постановено след 4 месеца, като по този начин съдът е лишил касатора от възможност делото да се разгледа от три инстанции.
Ответникът „П” ООД, гр. С. чрез процесуален представител адв. А релевира доводи за липса на основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, не е посочен същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е разрешаван противоречиво от съдилищата, не са приложени заверени копия на противоречивите съдебни решения. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на решението и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в законния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
За да направи извод, че сумата в размер 9 800 лв. не се дължи от ищеца на ответника по иска, въззивният съд е приел, че присъдената с изпълнителния лист сума представлява неизплатена цена на питейна и отведена канална вода за периода от 13.07.2004г. до 12.08.2004г. съгласно фактура № 0100163294/30.08.2004г. и че отчетеното показание от 7 441 куб. м. за периода от 13.07.2004г. до 12.08.2004г. не отразява действително изразходваното количество вода, технически е невъзможно изразходването на отчетеното количество вода, показанията на водомера са неточни, същият е бил повреден към момента на отчитането – 12.08.2004г. При постановяване на решението въззивният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на допуснатите съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. Касаторът не е формулирал изрично съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд.
Критерият за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение, е решаван противоречиво от съдилищата. В случая въпросът задължителни ли са за въззивната инстанция дадените от ВКС в отменителното решение указания е важен, но не е съществен за спора. Същественият с оглед изхода на спора въпрос е материалноправен и е свързан с измерването и заплащането на изразходваната питейна вода и на отведената канална вода. По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Цитираните от касатора решение № 111/16.03.2005г. по гр. д. № 495/2004г. на ВКС, ТК, І т. о. и разпореждане № 46/17.04.2006г. /погрешно посочено № 466/17.04.2006г./ по ч. т. дело № 112/2006г. на Председателя на Първо търговско отделение при Търговска колегия на ВКС са неотносими, тъй като с тях не се решава въпрос, който да е идентичен със съществения въпрос по настоящото дело. Решението се отнася до иск с правно основание чл. 327, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ТЗ за заплащане цената на доставена стока, в него са изложени конкретни доводи във връзка с обсъждането на събраните писмени и гласни доказателства и липсата на нарушение на чл. 218з, ал. 1, предл. 2 от ГПК /отм./ по конкретното дело, предвид липсата на задължителни указания в решението на ВКС. Разпореждането се отнася до определяне на функционално компетентния апелативен съд по частните жалби срещу определенията на окръжните съдилища, с които се прекратяват производствата по жалби срещу действията на съдия-изпълнителите, и същото не е от категорията на съдебните актове по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Развитото от касатора оплакване за неправилност на решението поради несъобразяване на въззивния съд със задължителните указания на ВКС съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК, но не е съотносимо към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Задължителни за съда, на който е върнато делото, са указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона. В настоящия случай такива указания не са дадени в отменителното решение, а въззивното решение от 22.12.2006г. по в. т. дело № 430/2006г. на Старозагорски окръжен съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./, поради необсъждане на относими към спора доказателства и доводи на страните.
Неоснователен е доводът, че при постановяване на настоящото определение следва да се има предвид обстоятелството, че последното съдебно заседание във въззивната инстанция е проведено на 07.11.2004г., а решението е постановено след 4 месеца. Касаторът не е лишен от възможност делото да се разгледа от три инстанции, но трябва да обоснове допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, което не е направил.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 81 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба /ищец/ направените разноски за настоящото производство в размер 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 22.02.2008г. по в. т. дело № 356/2007г. на Окръжен съд Стара Загора, Търговско отделение.
ОСЪЖДА „В” Е. , гр. С., ул. „Х” № 62, рег. по ф. дело № 4492/1991г. на ОС Стара Загора да заплати на „П” ООД, гр. С., ул. „. знаме” 73, рег. по ф. дело № 1441/2001г. на ОС Стара Загора сума в размер 300 лв. /триста лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.