О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 08.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 126 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Ц. от гр. Д. чрез процесуалния му представител адв. Д срещу решение № 235 от 18.06.2008г. по в. т. дело № 96/2008г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение в частта, с която е отменено решение № 19 от 26.03.2008г. по гр. д. № 1905/2007г. на Добрички районен съд в частта, с която „А” О. , с. П. е осъдено да заплати на Е. М. Ц. от гр. Д. сумата 788,61 лв. – аренда за стопанската 2002-2003г. със законна лихва и обезщетение в размер 296,76 лв., сумата 5,37 лв. – обезщетение за вреди от забавено изпълнение за 2001-2002г., сумата 2 250 лв. – аренда за 2003-2004г. със законна лихва и обезщетение за забава 210 лв., и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете за заплащане на следните суми: 2 250 лв. – арендна вноска за 2001–2002г.,
2 250 лв. – арендна вноска за 2002–2003г., 1 350 лв. – арендна вноска за 2003–2004г., 510 лв. – обезщетение за забавено плащане на арендната вноска за 2001-2002г., 320 лв. – обезщетение за забавено плащане на арендната вноска за 2002-2003г., 126 лв. – обезщетение за забавено плащане на арендната вноска за 2003-2004г., както и в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложеното към нея изложение допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса за изискуемостта на вземането и давностния срок в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът „А” О. , с. П., община Д. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от него да зависи изходът на делото.
Въззивният съд е приел, че арендодателят е платил уговорената аренда за първата стопанска година 2001-2002г. в размер 2 250 лв., а обезщетението за забава в размер 510 лв. е погасено по давност. Относно дължимите арендни вноски за стопанската 2003-2004г. е направен извод, че искът частично е погасен по давност съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД – 60% от минималния размер на арендата или 1 350 лв. е следвало да се плати до 15 август и тъй като искът е предявен на 14.09.2007г. същият е погасен по давност за дължимите суми три години назад след 14.09.2004г. Поради това е отхвърлен и иска за обезщетение за забава в размер 126 лв. По същите съображения като погасени по давност са отхвърлени изцяло исковете за дължима аренда за 2002-2003г. в размер 2 250 лв. и обезщетение за забава в размер 320 лв.
Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението, следва да се приеме, че процесуалноправният и материалноправните въпроси, които са от значение за решаване на възникналия между страните спор и от които зависи изходът на делото са относно допустимостта на въззивното решение и от кой момент вземането за цялата арендна вноска става изискуемо. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Поради изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 от 18.06.2008г. по в. т. дело № 96/2008г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора Е. М. Ц. от гр. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 136,12 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. Ако в определения срок не е представен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване на производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.