О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София, 05.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 307 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „З” А. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. В срещу решение № 196 от 16.01.2009г. по гр. д. № 2206/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е отменено решението от 30.07.2008г. по гр. д. № 4262/2003г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 7 състав и ответникът „З” А. , гр. С. е осъден да заплати на ищеца „Л” А. /Lane holdings S. A./ Монровия, Либерия сумата 114 772.32 щ. д. – застрахователно обезщетение на основание застрахователен договор № 9* от 1996г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.12.2003г. до окончателното им изплащане и на основание чл. 64 ГПК /отм./ разноски в размер 11 429,23 лв. и 15 800 щ. д.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от други съдилища и които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Според касатора същественитe материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до приложението на института на погасителната давност в застрахователните правоотношения: кой е началният момент за определяне на погасителната давност при вземания, произтичащи от морска застраховка, както и до приложението на процедурните правила на закона в ликвидационното производство по застрахователни щети. Касаторът поддържа становище, че въпросът относно приложимия режим на погасителната давност и въпросът дали предявяването на частичен иск прекъсва или не давността за останалата непредявена част от вземането, са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1006/20.06.2003г. по гр. д. № 191/2003г. на ВКС, V г. о., а относно дължимите лихви въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 5 от 10.02.1986г. по гр. д. № 162 на ВС, ОСГК. В приложеното изложение са релевирани доводи, че преодоляването на неяснотата на чл. 357, т. 1, б. „а” КТК относно момента на правото на иск е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „Л” А. /Lane holdings S. A./ Монровия, Либерия оспорва касационната жалба и прави възражение, че същата не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд в унисон с традиционното тълкуване е приел, че текстът на чл. 357, т. 1, б. „а” КТК предоставя възможност на страните по застрахователния договор да предвидят конкретен срок за изплащане на застрахователното обезщетение, от който срок би започнал да тече двегодишният срок, като в случая това е направено с клауза 5.6. от Общите условия. По отношение на твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС относно погасителната давност при последващо увеличение на частичен иск ответникът излага съображения, че възражението за погасяване по давност на увеличения иск се прави в касационната жалба и не е било заявено пред първата и въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен застрахователен договор за „П”, касаещ м/к „С”, собственост на „Л” А. /Lane holdings S. A./ Монровия, Либерия, и на 07.07.1997г. в периода на действие на застраховката е настъпило покрито застрахователно събитие – сблъскване на застрахования кораб с м/к „Л”, собственост на „П” А. , гр. В., като от сблъсъка са причинени щети и на двата кораба. Решаващият съдебен състав е установил, че застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, завел преписка за щета, щетите по процесния кораб са инспектирани и описани от експерт – сървейор, назначен от застрахователя, впоследствие отстранени за сметка на ищеца в кораборемонтни предприятия в гр. В. и Бургас. Във въззивното решение е констатирано, че през 1998г. „П” А. , гр. В. е предявило иск срещу ищеца за вредите по м/к „Л”, причинени от сблъсъка, пред Варненски окръжен съд, за който застрахователят е уведомен, делото е приключило с решение, влязло в сила на 05.03.2003г., без осъдителен диспозитив и решението е представено на застрахователя на 10.04.2003г.
Въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос е кога е възникнало правото на иск, с оглед определяне началото на давностния срок по чл. 357, т. 1, б. „а” КТК. Изложил е съображения, че законодателят не е свързал възникването на правото на иск с деня на застрахователното събитие или друг подобен факт във връзка с корабоплаването, а е оставил това да се определи от волята на страните чрез сключения между тях застрахователен договор. След като е обсъдил водената между страните кореспонденция за изясняване на срока за изплащане на обезщетението, решаващият съдебен състав е направил извод, че страните са приели, че вредите по „каско” и по „клауза за отговорност при сблъскване и съприкосновение” се водят като обща щета от застрахователя и тази щета следва да се разгледа и изплати или откаже едва след приключване на двете компоненти по нея, приключване на въпроса с евентуалната отговорност към трето лице, което е станало с решението на Варненски окръжен съд. Поради това въззивният съд е заключил, че законовият двегодишен давностен срок е започнал да тече от 10.04.2003г. – датата на представяне на решението на Варненски окръжен съд пред застрахователя, по силата на т. 5.6. от Общите условия и в съответствие с чл. 357, т. 1, б. „а” КТК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора, въпрос, въз основа на който съдът изгражда решаващите си доводи относно съществуването или несъществуването на спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 от ГПК.
Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението следва да се приеме, че основният материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземания /застрахователно обезщетение/, произтичащи от договор за морска застраховка.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Под „практика на ВКС” по смисъла на посочената правна норма следва да се разбира трайната, непротиворечива, константна практика, създадена с решенията на отделните състави, както и тълкувателните решения и постановленията на Общите събрания и на Пленума на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗУС и ЗСВ. По основния за настоящия спор материалноправен въпрос няма постановена съдебна практика и тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил и не е представил съдебни решения, установяващи противоречива съдебна практика по значимите за настоящия спор правни въпроси.
Въпросът дали предявяването на частичен иск прекъсва или не давността за останалата непредявена част от вземането е обусловен от решаването на въпроса за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане за застрахователно обезщетение, произтичащо от договор за морска застраховка.
Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от ТДТССГПК /ПМС № 38/2008г./ в размер 3 374,37 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 16.01.2009г. по гр. д. № 2206/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
УКАЗВА на касатора в седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер 3 374,37 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.