О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр. София, 03.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 418 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от с. С., област Русе и И. А. Н. от гр. Р. чрез процесуалния им представител адв. Т срещу решение № 136 от 15.01.2010г. по в. т. дело № 498/2009г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 17 от 11.05.2009г. по т. дело № 71/2008г. на Русенски окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт е обявено за недействително по отношение на масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност по т. дело № 68/2006г. на Русенски окръжен съд за И. А. Н. като едноличен търговец с фирма „Н”, гр. Р. прекратяването на съпружеската имуществена общност със споразумение, одобрено от Кубратски районен съд с решение № 36 от 06.07.2001г. по бр. дело № 43/2001г. по отношение на къща, едноетажна масивна със застроена площ 60 кв. м., построена в дворно място от 578 кв. м., представляващо парцел ****Х-353, урегулирано, идентичен с парцел **** в квартал 36 по плана на с. С., област Русенска, придобито по договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, заедно с подобренията, който имот остава изключителна собственост на Н. С. Н. като придобит с лични средства с извънбрачен произход, и ответниците са осъдени да заплатят по сметка на Русенски окръжен съд държавна такса в размер 50 лв. и на Н. Н. Н. в качеството й на с. в производството по несъстоятелност на Е. „Н” сумата 500 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ в противоречие на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, т. 17 въззивният съд, след като е конституирал нова страна – Е. „Н”, е продължил производството и решил делото без да преповтори извършените от първата инстанция процесуални действия; 2/ в противоречие с трайноустановената практика на ВКС по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, аналогичен чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд не е спрял производството до приключване на образуваното дело с влязло в сила решение, което ще има значение за правилното решаване на спора – противоречие с решение № 220/17.03.2009г. по гр. д. № 2/2008г., ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 904/21.08.2009г. по гр. д. № 616/2009г., ВКС, ГК, І г. о.; 3/ при действието на ГПК от 2007г. при конституиране на страна – необходим другар, за първи път във въззивната инстанция или ако страната е била лишена от участие в производството пред първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да се произнесе с решение по същество или трябва да върне делото за ново разглеждане от друг състав.
Синдикът на Е. „Н” Н. Н. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение, че новоконституираната във въззивното производство страна Е. „Н” е имала възможност на основание чл. 266, ал. 2, т. 3 ГПК да иска събирането на нови доказателства, но не се е възползвала. Поддържа становище, че отказът на съда да спре производството е в съответствие с константната практика на ВКС.
Е. „Н” в несъстоятелност, представляван от особения представител адв. Т не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е конституирал като ответник по предявения от синдика иск Е. „Н” в несъстоятелност и поради наличието на противоречиви интереси му е назначил о. представител. В обжалваното решение решаващият съдебен състав е приел, че с решение № 36/06.07.2001г. по бр. дело № 43/2001г. на Кубратски районен съд, с което е одобрено на основание чл. 100 СК /отм./ споразумението за прекратяване на брака между съпрузите И. Н. и Н. Н. , е осъществено прекратяване на имуществената общност между тях, като са уредени всички имуществени отношения между съпрузите. Изложил е съображения, че в нарушение на презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи за придобитите имущества по време на брака по чл. 19, ал. 3 СК /отм./, без да е установен в производство по реда на чл. 21, ал. 1 СК /отм./ изключителен принос само на единия съпруг, е прието, че процесният имот в с. С., придобит по време на брака на името на съпруга И, е изключителна собственост на ответницата Н. За да уважи предявеният на основание чл. 615 ТЗ иск, въззивният съд е приел, че прекратяването на имуществената общност и определянето на по-голям дял за процесния имот е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Е. „Н” поради това, че е извършено на определената с влязло в сила решение начална дата на неплатежоспособност – 06.07.2001г., което създава съмнение, че утвърденото от Кубратски районен съд споразумение е сключено с цел да намали имуществото на съпруга – длъжник, с което могат да се удовлетворят неговите кредитори.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, обусловил е решаващите правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касаторите процесуалноправни въпроси са релевантни по делото, тъй като от тях зависи правилното решаване на спора. Въпросът „при конституиране на нова страна – необходим другар във въззивното производство, въззивният съд следва ли да преповтори извършените от първата инстанция процесуални действия” е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, т. 17, съгласно която при конституиране на необходим другар във въззивното производство следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без неговото участие и след това да се разгледат оплакванията във въззивната жалба.
По въпроса „при действието на ГПК от 2007г. при конституиране на страна – необходим другар, за първи път във въззивната инстанция или ако страната е била лишена от участие в производството пред първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да се произнесе с решение по същество или трябва да върне делото за ново разглеждане от друг състав” приложение следва да намери Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, т. 17, което не е загубило сила в посочената част, тъй като и в действащия от 01.03.2008г. ГПК не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд в случаите на постановяване на първоинстанционно решение без участието на необходим другар като страна по делото.
Въпросът „длъжен ли е съдът да спре производството до приключване на образуваното дело с влязло в сила решение, което ще има значение за правилното решаване на спора” предпоставя извършване на преценка дали образуваното дело е преюдициално по отношение на делото, чието спиране се иска. Въззивният съд е приел, че с оглед предмета на делото по гр. д. № 5756/2009г. на Русенски районен съд, решението по него няма да има значение за настоящия спор, поради което е оставил без уважение искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Правилността на извършената от съдебния състав преценка е основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 15.01.2010г. по в. т. дело № 498/2009г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса в размер 25 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.