О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 04.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 756 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” Е. , гр. Б. и М. С. С., подписана и от процесуалния представител адв. К срещу решение № 95 от 05.08.2008г. по в. т. дело № 150/2008г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав, с което е оставено в сила решение № 99 от 15.04.2008г. по т. дело № 547/2007г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която М. С. С. от гр. Б. и „К” Е. , гр. Б. са осъдени да заплатят солидарно на Т. С. С. в качеството му на Е. „С”, гр. Б. сумата 6 000 лв., внесена от него в прекратеното гражданско дружество, сумата 1 100 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 21.10.2005г. до 07.11.2007г., законната лихва върху главницата от 07.11.2007г. до окончателното изплащане и сумата 310 лв. – разноски. С първоинстанционния съдебен акт искът за разликата над присъдения размер от 6 000 лв. до претендираните 15 890 лв. е отхвърлен като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 34 лв. – разноски и в тази част решението е влязло в сила, тъй като въззивната жалба на ищеца е върната.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът Т. С. С. в качеството му на Е. „С”, гр. Б. чрез процесуалния си представител адв. А оспорва касационната жалба и поддържа становище, че е недопустима, тъй като липсват предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Релевира евентуални доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че за постигането на целта, за която между Т като Е. „С” и М. С. като Е. „К” е сключен договор за съдружие и сътрудничество при изграждане и експлоатация на съоръжения за реклама, в изпълнение на поетото задължение да финансира изработването на съоръженията ищецът е внесъл сума в размер 6 000 лв. Поради това, че липсват доказателства ответната страна да е разходвала получената сума за постигане целите на дружеството или да е извършила действия по договора за съдружие и при надлежно прекратяване на договора, внесената от ищеца сума следва да му бъде върната. Ответниците са осъдени солидарно, предвид направеното с решение от 29.06.2007г. прехвърляне на предприятието на Е. „К” на „К” Е. със собственик на капитала и представляващ търговското дружество М. С. С.. Въззивната инстанция е приела, че възражението за прихващане е неоснователно поради това, че липсват доказателства за задължения на ищеца към ответната страна.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението следва да се приеме, че един от съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, е: внесените пари в гражданското дружество подлежат ли на връщане след неговото прекратяване. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в решение № 159 от 21.02.2000г. по гр. д. № 713/1999г. на ВКС на РБ, решение от 16.10.2007г. по т. дело № 322/2007г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение и други съдебни актове. Следователно налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Касаторите следва да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от ТДТССГПК /ПМС № 38/2008г./ в размер 142 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 05.08.2008г. по в. т. дело № 150/2008г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав.
УКАЗВА на касаторите в седмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер 142 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.