О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр. София, 14.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 811 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ж” А. , гр. С. чрез процесуалния представител адв. С срещу решение № 28 от 14.07.2008г. по гр. д. № 1255/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което е оставено в сила решение от 29.12.2006г. по т. дело № 1725/2003г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав и ищецът е осъден да заплати на ответника „У” А. , гр. С. разноски в размер 2 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. С първоинстанционния съдебен акт предявените от „Ж” А. , гр. С. срещу „У” А. , гр. София /тогава „Е” АД/ искове за заплащане на сумата 80 000 лв. – обезщетение за ползване без правно основание на собствените на ищеца 4/5 ид. части от недвижим имот, сумата 10 000 лв. – лихва за забава и 18 000 лв. – ДДС са отхвърлени като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 800 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК и решение № 1* от 20.11.2007г. по гр. д. № 1341/2006г. на ВКС, ІІ ГО, и който е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът „У” А. , гр. С. като правоприемник на влялото се в него „Е” А. оспорва касационната жалба по същество и не изразява становище по основанията за допустимост на касационното обжалване.
Третите лица – помагачи Т. К. Д., Я. Т. Д. и В. Й. С. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че искът за заплащане на обезщетение за ползване на описания в исковата молба недвижим имот без правно основание за процесния период е неоснователен, въззивният съд е приел, че ищецът не е бил собственик на недвижимия имот, нито наемодател, тъй като апортната вноска не е породила своя транслативен ефект, доколкото фактическият състав на апорта съгласно чл. 72 и чл. 73 от ТЗ не е осъществен. Изложени са и съображения, че дори да се приеме, че ищецът е собственик, той не е упражнил надлежно правото си на прекратяване на договора за наем и същият не е прекратен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението следва да се приеме, че същественият материалноправeн въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, е относно активната материалноправна легитимация на ищеца във връзка с извършената апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот. Този въпрос е съществен, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 идеални части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството. По него липсва трайна практика на ВКС, което обуславя наличието на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като по отношение на транслативния ефект на апортната вноска на недвижим имот няма формирана постоянна съдебна практика на ВКС. Тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК на ВКС не разрешава конкретно този въпрос, а се отнася до въпроса за вписването в регистърното производство, процесуалните способи, чрез които може да се постигне заличаване на порочно вписване в търговския регистър и кръга на лицата, легитимирани да го атакуват. Съществуването на едно решение на състав на ВКС /решение № 1* от 20.11.2007г. по гр. д. № 1341/2006г. на ВКС, ІІ г. о./, с което спорът не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, не обосновава наличието на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от ТДТССГПК /ПМС № 38/2008г./ в размер 2 160 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28 от 14.07.2008г. по гр. д. № 1255/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 3 състав.
УКАЗВА на касатора в седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер 2 160 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.