О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 03.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 146/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Г” АД гр. С., срещу разпореждане от 16.06.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1 410/2008 г., с което е връща депозираната от дружеството въззивна жалба с вх. № 7 424/12.03.2008 г. против решение № 10 от 26.02.2008 г. по гр. д. № 910/2006 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав, поради неизпълнение за указания на съда от 23.04.2008 г. за довнасяне на държавна такса в размер на 166,30 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, като в тази насока е изложил и подробни съображения. Счита, че не е редовно уведомен за разпореждането на въззивния съд за довнасяне на държавна такса, поради което не е имал възможност да изпълни дадените указания. Наведени са доводи и за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 50 във вр. с чл. 47 от ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.). Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и делото да се върне на САС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената въззивна жалба.
Ответникът по частна жалба „М” О. гр. С. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че депозираната частна жалба е просрочена и като такава следва да остане без разглеждане-
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
По допустимостта на частната жалба:
Неоснователни са твърденията на ответника, че депозираната частна жалба е просрочена. Съобщението, с което е върната въззивната жалба на „Г” АД гр. С. е връчено при условията на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) на 01.07.2008 г.. В случая, обаче САС неправилно е приложил цитираната разпоредба, поради което следва да се приеме, че постъпилата на 02.07.2008 г. жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на частната жалба:
Въззивното производство по гр. д. № 1 410/2008 г. по описа на Апелативен съд гр. С. е образувано по жалба на „Г” АД гр. С. срещу решение на СГС по т. д. № 910/2006 г., с което дружеството е осъдено да заплати на „М” О. неустойка за забавено изпълнение в размер на 8 312,15 лв.
С разпореждане от 16.03.2008 г. жалбата на „Г” АД е оставена без движение до внасяне на дължимата държавна такса. Съобщението за дадените указания, изпратено на адрес – гр. С., бул. „П” № 10, е получено на 20.03.2008 г. от Мария С. – служител в дружеството (секретар). В изпълнение на същите по делото е постъпила молба на 25.03.2008 г., ведно с приложено към нея вносна бележка за внесена по сметка на САС държавна такса в размер на 454,62 лв. И тъй като указанията са изпълнени производството по делото е продължило, защото има подадена и въззивна жалба от „М” О. срещу решението на СРС, в частта за разноските.
В хода на производството, САС е констатирал, че държавната такса не е внесена изцяло и с разпореждане от 23.04.2008 г. е оставил отново въззивната жалба без движение, с указания за внасяне допълнително на сумата 166,30 лв. Съобщението до жалбоподателя е връчено по реда на чл. 51, ал. 1 от ГПК (отм.) на 15.05.2008 г., тъй като върху същото има отбелязване на длъжностно лице по призоваване, че от началото на месец май фирмата е напуснала посочения адрес и новият е неизвестен. С разпореждане от 16.06.2008 г. САС е върнал въззивната жалба, поради неизпълнение на указанията от 23.04.2008 за довнасяне на държавна такса, който акт съдът е приел за връчен на дружеството отново по реда на чл. 51, ал. 4 от ГПК отм.).
Обжалваното разпореждане е неправилно.
С молба от 02.07.2008 г. жалбоподателят е поискал от САС възстановяване на срока за довнасяне на държавната такса, като е изложил доводи за нейната основателност. Същият твърди, че не е получил съобщението за дадените указания, тъй като на 29.04.2008 г. е подал до Търговския регистър молба (вх. № 200/29.04.2008 г.) за пререгистрация на дружество, включително и за промяна на адреса (гр. София, ул. „Б” № 8, ет. 4, ап. 11), което е вписано едва към края на месец май 2008 г. и не може да носи отговорност за това обективно забавяне. Едновременно с това жалбоподателят е депозирал и частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната му жалба, позовавайки се на нередовното му уведомяване за довнасяне на сумата от 166,30 лв. – държавна такса. С определение № 184 от 06.01.2009 г. САС е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока, като е приел, че промяната на адреса не представлява тежко непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 37 от ГПК (отм.).
От данните по делото обаче е видно, че жалбоподателя е предприел всички необходими действия, за да впише промяната на адреса в партидата на дружеството, но по независещи от него обстоятелства, това е станало възможно едва към края на месец май. Забавянето на вписването от страна на Търговския регистър, не може да бъде основание същият да бъде санкциониран от съда, като му се връща въззивната жалба. Освен това следва да бъде отбелязан и факта, че още на 02.07.2008 г. дружеството е внесло по сметка на САС остатъка от дължимата държавна такса в размер на 166,30 лв. Неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.), съответстващ сега на чл. 50, ал. 2 от ГПК, тъй като в случая се касае за променен адрес, който страната своевременно е заявила за вписване, което е забавено в Търговския регистър. Санкционният характер на посочената разпоредба се поражда в случаите, когато страната бездейства и е начин същата да бъде стимулирана да извърши определени процесуални действия, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения разпореждането от 16.06.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1 410/2008 г. е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 16.06.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1 410/2008 г., с което се връща въззивната жалба с вх. № 7 424/12.03.2008 г. на „Г” АД гр. С.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: