О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 30.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 692/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.).
Образувано е по частна жалба от И. В. Н. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. М. К. от АК гр. В., срещу определение № 1* от 18.08.2009 г. на Варненския окръжен съд, с което се изменя решение № 50/04.02.2009 г. постановено по в. т. д. № 805/2007 г. в частта за разноските като се осъжда „М” ЕО. гр. В. да заплати на жалбоподателя сумата от 60 лв., представляваща такса за ССЕ и се оставя без уважение молба му от 06.04.2009 г., с която иска да му се присъдят разноски в размер на 1 142 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като е изложил подробни съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт като му се присъдят направените от него разноски в първоинстанционното производство, както и по настоящето частно производство.
Ответникът по частната жалба „М” ЕО. гр. В. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е неоснователна и следва да остане без уважение. Изложени са доводи за правилността на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
С решение № 1* от 29.05.2007 г., постановено по гр. д. № 5 124/2006 г. Варненският районен съд е осъдил И. В. Н. да заплати на „М” ЕО. гр. В. сумата от 9 900 лв., представляваща обезщетение за ползуване на л. а. „Ф”, с ДК № В* за период от 18 месеца, считано от 14.01.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 21.07.2006 г. до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски в размер на 338 лв. Ответникът (жалбоподател в настоящото производство) е депозирал въззивна жалба пред Окръжен съд гр. В., който е приел, че е налице десезиране на съда, поради отказ от исковете и с решение № 50/04.02.2009г. е обезсилил първоинстанционния съдебен акт и е прекратил производството по в. т. д. № 805/2007 г. по описа на ВОС и по гр. д. № 5 124/2006 г. на ВРС, ХХІV състав, като на осн. чл. 64, ал. 3 ГПК (отм.) в полза на Н. са присъдени направените и доказани разноски в размер на 2 000 лв. С молба от 06.04.2009 г. същият моли да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като му се присъдят още 1 202 лв., представляващи адвокатски хонорар за защита по първоинстанционното дело, такса за ССЕ и такси за удостоверения. С обжалваното в настоящото производство определение са присъдени разноски в размер на 60 лв., като молбата в останалата й част (до 1 202 лв.) е оставена без уважение по съображения, че молителят не е представил доказателства за направените разноски до приключване на устните състезания във въззивното производство, а представя такива едва с молбата по чл. 192, ал. 4 от ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.) в срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта за разноските. Видно от данните по делото жалбоподателят е депозирал такава молба в преклузивния срок. За да бъдат присъдени разноски обаче същите следва да са поискани и установени от страната до приключване на делото и въззивният съд е присъдил съответните съдебни разноски в доказания им размер. В случая, Н. претендира заплащането на адвокатски хонорар в размер на 950 лв. за оказване на правна защита и съдействие в първоинстанционното производството пред ВРС, както и такси за удостоверения. Действително същият е претендирал заплащане на разноски и в производството пред първоинстанционния съд, но не е представил никакви доказателства, че такива са били направени. Едва с молбата от 06.04.2009 г. са представени адвокатско пълномощно от 10.01.2007 г. за защита по първоинстанционното дело и копия от данъчна фактура и платежно нареждане. Със въззивното решение са присъдени разноски в полза на Н. в размер на 2 000 лв., колкото са били доказани. Разпоредбата на чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.) е приложима в случаите, когато съдът не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски или страната е пропуснала да претендира такива, но само в хипотезата, че разноските са установени до приключване на производството, какъвто не е настоящия случай. Доказателствата за направените разноски по първоинстанционното дело са представени след приключване на въззивното производството, поради което същите не следва да бъдат присъждани. В този смисъл изводите на въззивния съд в обжалваното определение са законосъобразни и правилно същият е присъдил само 60 лв. – такса за ССЕ, съобразно данните по делото, като в останалата й част молбата е оставена без уважение.
При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че определението за Варненския окръжен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 18.08.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. т. д. № 805/2007 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: