О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 05.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 30/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от З. „Б” гр. С., чрез процесуалния му представител адв. П от АК гр. П., срещу протоколно определение от 27.10.2009 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 247/2009 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) се спира производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 596/2009 г. на РС гр. Л., към което е приложено н.о.х. д. № 134/2002 г. на ЛРС.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици и делото да се върне на ЛОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК (отм.), тъй като гр. д. № 596/2009 г. на ЛРС не е обуславящо спрямо гр. д. № 247/2009 г.
Ответникът по частната жалба П. Т. Б. от с. С., обл. Ловеч е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 849/2007 г. по описа на Ловешкия районен съд е образувано по обективно съединени искове от З. „Б” гр. С. срещу П. Т. Б. от с. С., с правно основание чл. 402 от ТЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът претендира заплащане на платено от него застрахователно обезщетение по щета № 50 – 07030 – 00533/01 – 07030- 033/2 за причинени от ответника имуществени вреди в размер на 8 718,31 лв., ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска до окончателното заплащане, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 4 200 лв. за периода 29.11.2002 г. до предявяване на иска ( 30.10.2006 г.).
С решение № 767 от 15.01.2009 г. ЛРС е осъдил ответника да заплати на застрахователното дружество сумата от 8 263,82 лв., представляваща стойността на платеното застрахователно обезщетение по застраховка „А”, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2006 г. до окончателното изплащане на вземането, като го отхвърля за горницата до 8 718,31 лв. Със същия съдебен акт се отхвърля предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода 29.11.2002 г. до 30.10.2006 г., като погасен по давност. Недоволен от постановеното решение само в частта, с която е осъден да заплати законна лихва върху присъдената главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, ответникът е депозирал пред ЛОС въззивна жалба, по която е образувано в. гр. д. № 247/2009 г., което с обжалваното в настоящото производство определение е спряно за изчакване на резултата по гр. д. № 596/2009 г. на ЛРС (страни по което са Г. фонд гр. С. и П. Т. Б.) не е обуславящо спрямо гр. д. № 247/2009 г. По отношение на уважения иск с правно основание чл. 402 от ТЗ (отм.) относно присъденото в полза на ищеца платено застрахователно обезщетение, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
При тези данни, неправилно Ловешкият окръжен съд е спрял производството по в. гр. д. № 247/2009 г. С разпоредбата на чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че във същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на делото. Предпоставка за приложението на тази разпоредбата е наличието на връзка между делата, т. е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в случай че такава е налице съдът спира обусловеното делото, макар и то да е образувано по-рано от обуславящото дело. В настоящия случай, такава връзка между делата липсва, тъй като пред въззивния съд се обжалва първоинстанционното решение само в частта за присъдените законни лихви и изхода на настоящия спор не е обусловен от резултата на № 596/2009 г. на ЛРС не е обуславящо спрямо гр. д. № 247/2009 г. По повод подадената въззивна жалба от ответника, ЛОС следва да се произнесе относно факта дължи ли се законна лихва върху присъденото обезщетение по чл. 402 от ТЗ (отм.) или не, което по никакъв начин не е свързано с отношенията между Г фонд гр. С. и Б.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.10.2009 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 247/2009 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) се спира производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 596/2009 г. на РС гр. Л..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд гр. Л. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: