О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
Гр. София, 12.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия 2-ро отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 856/2009 г
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. С. и Ю. А. С.-двамата от с. В., община П. подадена чрез процесуалния им представител адвокат Е от АК-Перник срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 108/08.05.2009 г. постановено по в.гр.д. № 29/2009 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Великотърновския окръжен съд № 172/17.10.2008 г. по гр.д. № 152/2008 г. апелативният съд е решил спора по същество и е отхвърлил като неоснователни предявените от ищците-касатори срещу турското застрахователно дружество А. А. Т. С. Ш. , гр. И., Република Турция искове по чл. 407 ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на застрахователни обезщетения по международна застраховка „гражданска отговорност” от системата „зелена карта” за нанесени неимуществени вреди в резултат на ПТП станало на 06.12.2005 г. на територията на България по вина на водача на МПС с турска регистрация в размер на сумите: 75 000 лв. – за А. С. , съответно 60 000 лв.- за Ю. С. С въззивното решение са осъдени двамата ищци да заплатят на ответното застрахователно дружество направените по делото съдебни разноски в размер на 2 700 лв.
С решение № 166/30.06.2009 г. постановено по същото дело апелативният съд е оставил без уважение молбата на ответника по чл.193 ал.1 ГПК /отм./ за допълване на постановеното решение, както и молбата му по чл.192 ал.4 ГПК /отм./ за изменение на въззивното решение в частта му за разноските.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че позовавайки се на международни актове вместо да приложи действуващото за България вътрешно материално право, апелативният съд е направил погрешния извод, че ответното турско застрахователно дружество не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, по който ответник на територията на България може да бъде единствено Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Наведени са доводи, че международният елемент на застрахователното правоотношение не игнорира разпоредбата на чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ намираща приложение по силата на чл.18 ал. 2 и чл. 116 от КМЧП / според която прекият иск се води срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” – страна по конкретния договор, в който смисъл е и чл.21 ал.1 ЗЗД. Неправилни са според касатора изложените в мотивите на въззивното решение допълнителни съображения за неоснователност на предявените искове по причина на това, че ищците вече са сключили спогодба с НББАЗ и са се споразумяли относно дължимите размери на обезщетенията, които са им били изплатени, както и поради факта, че са упражнили правото си получат обезщетения от делинквента, който е бил осъден по предявените срещу него искове по чл.45 ЗЗД.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1,2 и 3 ГПК. Излагат становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос относно липсата на материалноправна легитимация на ответника по предявения иск по чл. 407 ал.1 /отм./ ТЗ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на посочения текст изразена в ППВС № 7:77 г. и р. № 2725/23.09.1981 г. по гр.д. № 2072/81 г. на ВКС- І г.о. според които ако осъденият причинител на вредите не е обезщетил пострадалия няма пречка той да претендира пряко дължимото обезщетение от застраховалият гражданската му отговорност застраховател. В тази връзка неправилно в противоречие с материалния закон и цитираното ППВС е решен и втория материалноправен въпрос като въззивният съд е приел, че упражнявайки правото си на обезщетение по отношение на прекия причинител на вредите се погасява правото на ищците да претендират същото обезщетение от неговия застраховател по „гражданска отговорност”.
Ответникът по касационната жалба турското застрахователно дружество „А”, гр. И., Република Турция чрез процесуалния си представител адвокат Р. Г. от САК поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
От своя страна ответникът е подал частна жалба срещу решение № 166/30.06.2009 г. постановено по въззивното дело, с което е оставена без уважение молбата му по чл.192 ал. 4 ГПК /отм./ за изменение по същото решение в частта му за разноските като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от съда въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително апелативният съд е отхвърлил предявените от ищците-касатори срещу турското застрахователно дружество искове по чл. 407 ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди по международна застраховка „гражданска отговорност” по системата „зелена карта” настъпили в резултат на ПТП станало на територията на България на 06.12.2005 г. по вина на водача на МПС с турска регистрация /чийто застраховател е ответника/ в размер на сумите, както следва 75 000 лева-за А. С. съответно – 60 000 лв. за Ю. С. Посочените суми представляват разликата над размера на изплатените им обезщетения от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи гр. С. съгласно постигнато споразумение от 18.05.2007 г. до пълния размер от по 100 000 лв. за всеки присъдени от Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 485/2006 г. водено от тях срещу делинквента турския гражданин М. Арслан. По делото е безспорно установено, че ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на турския водач причинил катастрофата с международна застраховка „зелена карта” съгласно издадената полица № TR-16 № 0* валидна от 23.02.2005 г. до 23.02.2008 г. При тези фактически данни апелативният съд е приел, че ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по тези искове, тъй като съгласно чл.82 ал.2 от Закона за застраховането /отм./ и действуващата специална уредба свързана с международния характер на застраховката „зелена карта”, претенциите за вреди причинени на територията на България от МПС с чуждестранна регистрация се уреждат от НББАЗ, който изплаща застрахователни обезщетения за сметка на чуждестранния застраховател. Прието е също с оглед данните по делото, че освен това претенциите на ищците са неоснователни, тъй като със споразумение от 18.05.2007 г. сключено между „Н” и пълномощника на ищците, страните са упражнили правата си срещу застрахователя и са се споразумяли относно дължимия размер на обезщетенията за претърпяните от тях неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, като са декларирали, че са изцяло удовлетворени претенциите им към Бюрото и сумите по това споразумение са им били изплатени.
С оглед на изложеното основният правен въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на делото е свързан с пасивната материалноправна легитимация на чуждестранния застраховател на гражданската отговорност на виновния водач с международна застраховка „зелена карта” за причинените от него неимуществени вреди на територията на България, по предявен пряк иск за обезщетение по чл. 407 ал.1 /отм./ ТЗ, срещу застрахователя.
По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като даденият в решението отговор на този въпрос е в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС изразена в т.2 б.”б” от ППВС № 7/04.10.1978 г., която не е изгубила сила към настоящия момент. Дейността по международното застраховане „гражданска отговорност” има специфични особености и се подчинява на редица международни актове. Съгласно Анекс 2 към Консолидираната резолюция за улесняване на международния сухопътен транспорт /отнасящ се за системата за международно автомобилно застраховане „зелена карта”/ приет от Икономическата комисия за Европа /ИКЕ/ на ООН /чийто член е и Република България/ на нейната 94-та сесия, във всяка държава правителството официално признава една организация като негово Национално бюро на застрахователите, което поема обслужването на правните процедури по отношение на всяка относима претенция във връзка с наличието на застрахователно покритие на отговорности към трети лица произтичащи от пътни произшествия на територията на съответната държава причинени от водачи на МПС, застраховани по системата „зелена карта”. Когато националното бюро уреди всички претенции произтичащи от едно и също МПС, то отправя искане до заинтересуваното бюро или неговия член издал зелената карта или застрахователната полица за възстановяване на изплатените обезщетения за увредените лица въз основа на извънсъдебно споразумение или съгласно съдебно решение. В съответствие с поетите международни ангажименти, в чл.82 от приетия през 1997 г. Закон за застраховането /отм./, който е приложим към момента на възникване на спорните правоотношения е предвидено учреденото Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ да извършва дейностите предвидени с международни договори за застраховка „гражданска отговорност/, като урежда претенциите за вреди причинени на територията на България от автомобили с чуждестранна регистрация чиито водачи притежават сертификат „зелена карта”, включително като изплаща застрахователни обезщетения за сметка на чуждестранния застраховател. По този начин НББАЗ по силата закона се явява единствения оторизиран представител на всички чуждестранни застрахователи издали застраховки „зелена карта” с териториална валидност за България и компетентния субект отговарящ за претенциите за вреди причинени на територията на страната. Създаден е специален ред, който дерогира общите норми на вътрешното законодателство по отношение на материалноправната легитимация на застрахователя сключил конкретния застрахователен договор за гражданска отговорност с водача на автомобила с чужда регистрация причинил ПТП. До регистрацията на НББАЗ с решение на СГС от 04.12.2002 г. по ф.д. № 11830/2001 г. съгласно Типовата конвенция приета в Лондон през 1953 г., като единствен представител на България в системата „зелена карта” е определен ЗПАД „Б”, който е бил член на Съвета на Бюрата за застрахователите по международната застраховка от системата „зелена карта” и е имал качеството на „национално бюро” според Конвенцията. В тази връзка в Постановление № 7/04.10.1976 г. на Пленума на ВС е прието, че в това му качество „Б” АД е пасивно легитимиран пред съдилищата по всички дела, заведени от местни лица срещу чуждестранни застрахователи, които са членове на двете системи на международно застраховане /”зелена карта” и „синя карта”/ без да е необходимо тяхното конституиране и призоваване в качеството им на страни по делото. Посочената задължителна съдебна практика не е загубила актуалност и намира приложение понастоящем, тъй като с писмо на Министерство на финансите изх. № 153/29.01.2002 г. е изпратено заявление от името на Правителството на РБългария до Икономическата комисия за Европа на ООН относно членството на преструктурираното бюро „зелена карта” в Съвета на бюрата в съответствие с приетия Закон за застраховането в сила от 01.01.1997 г. /впоследствие отменен/. След отмяната му функциите и компетентността на НББАЗ са уредени по аналогичен начин в глава двадесет и шеста от действуващия Кодекс за застраховането в сила от 01.01.2006 г. Съгласно пар. 6 ал.7 от ПЗР на КЗ, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, НББАЗ изпълнява задълженията си по Вътрешните правила на Съвета на бюрата приети в гр. Р., остров Крит на 30.05.2002 г.
С оглед на изложеното, в съответствие с разпоредбите на действуващото законодателство и поетите от страната международни ангажименти както и съгласно цитираната задължителна практика на ВКС, правилно въззивният съд в обжалваното решение е приел, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като с оглед създадената специална нормативна уредба НББАЗ се явява единствен представител на всички чуждестранни застрахователи по застраховка „зелена карта” и ответник по предявените искове за вреди причинени на територията на България от МПК с чуждестранна регистрация, чиито водачи притежават сертификат „зелена карта”. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, г.1 и т. 2 ГПК по отношение на поставения съществен правен въпрос относно материалноправната легитимация на ответника по предявените искове. Именно наличието на посочената задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона относно легитимацията на НББАЗ която е съобразена при постановяване на обжалваното решение налага извода, че липсва основание за допускане на касационно обжалване и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
При това положение формулираните в касационната жалба правни въпроси относно основателността на предявените искове не следва да бъдат разглеждани, тъй като касаят съществото на спора и в тази връзка са без значение за изхода на делото, който е обусловен от липсата на материалноправна легитимация на ответника срещу когото са предявени.
По отношение подадената от ответника частна жалба срещу решение № 166/30.06.2009 г. постановено по въззивното дело по реда на чл.192 ал.4 ГПК /отм./ с което е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение в частта му за разноските ВКС намира същата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Правилно с оглед данните по делото, въззивният съд е приел, че не се дължат на ответника претендираните разходи за преводи на документи, адвокатско възнаграждение и др. свързани със защитата, тъй като посочените суми не са изплатени от ответника, а от неучаствуващо по делото трето лице /като вносител по извършените преводи е вписано Турско бюро за автомобилно застраховане/. Липсват доказателства, че това са разноски направени от ответника или за негова сметка, каквото е изискването на чл. 64 ал. 2 ГПК /отм./, съответно чл.78 ал. 3 от сега действуващия ГПК.
По изложените съображения, съставът на ВКС, Търговска колегия, ІІ-ро т.о. счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Великотърновския апелативен съд № 108/08.05.2009 г. постановено по в.гр.д. № 29/2009 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А” със седалище гр. И., Република Турция срещу решение № 166/30.06.2009 г. постановено по реда на чл.192 ал. 4 /отм./ по в.гр.д. № 29/2009 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: