О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
Гр. София, 06.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 194/2010 г.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е” АД гр. В. срещу определението на Великотърновския окръжен съд № 64/01.02.2010 г. постановено по в.ч.гр.д. № 115/2010 год. С това определение след отмяна на определението на Великотърновския районен съд от 23.12.2009 год. по гр.д. № 2879/2009 год., с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Варненския районен съд, въззивният съд е върнал делото на Великотърновския районен съд за разглеждане на предявеният от М. М. В. от гр. В. Търново срещу „Е” АД гр. В. иск по чл.124 ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.113 ГПК уреждащ алтернативна местна подсъдност на иск на потребител, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че поставеният въпрос е предмет на нова нормативна регламентация и по същия липсва практика на ВКС – касационно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба М. М. В. от гр. В. поддържа, че същата е недопустима, евентуално – неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговската колегия констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение окръжният съд е отменил определението на Великотърновския районен съд за прекратяване производството по делото и изпращането му по подсъдност на Варненския районен съд, като е върнал делото на Великотърновския районен съд за разглеждане на предявения от М. В. от гр. В. Търново срещу „Е” АД гр. В. иск, с който се иска възстановяване електрозахранването в процесния обект и откриване на нова партида на името на ищеца. Изложени са съображения, че съгласно чл.113 ГПК иск на потребител може да се предяви и по неговия настоящ или постоянен адрес, а в пар. 1 т. 42 от ДР на ЗЕ е дадено легално определение на понятието „потребител” – физическо лице – собственик или ползувател на имот, което ползува електрическа енергия за домакинството си. Съдът е посочил, че ищецът има качеството на потребител и по смисъла на пар.13 от ПЗР на ЗЗП, тъй като е собственик на електрифициран имот, който е бил ползуван от наемател, като разпределителното дружество е доставяло ел.енергия на обекта, за който има неразплатени задължения. Направен е извода, че след като искът е във връзка с потреблението на ел. енергия и разпоредбата на чл.113 ГПК предвижда алтернативна местна подсъдност, която се определя по избор на ищеца, в случая правилно ищецът е предявил иска по чл. 124 ГПК по постоянния си адрес в гр. В. Търново. Затова въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и е върнал делото за разглеждане на първоначално сезирания Великотърновски районен съд.
По поставения от жалбоподателя и разрешен от въззивния съд процесуален въпрос – налице ли е потребителски спор за определяне подсъдността на иска по чл.113 ГПК, който въпрос е релевантен за делото, настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Това е така, защото ВКС вече се е произнесъл по този въпрос, поставен по аналогични спорове при действието на новия ГПК /опр. по ч.т.д. № 173/2010 г., опр. по ч.т.д. № 70/2010 г. на ВКС – ТК- ІІ т.о. и др./, като е приел, че съгласно пар. 13 т.1 от ДР на ЗЗП, „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стока или ползува услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действува извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът има качеството на потребител и по смисъла на пар.1 т.42 от ДР на ЗЕ – физическо лице собственик или ползувател на имот, който ползува електрическа енергия за домакинството, а електроразпределителното дружество е монополист на пазара на енергетика в този район и съгласно нормите на ЗЕ не може да откаже достъп до ел.преносната мрежа при общия условия и нормативно установени регулирани цени. С оглед поддържаната от ищеца активна легитимация и качеството му на потребител на ел.енергия, който търси правата си срещу ответника въз основа на цитирания специален Закон за енергетиката, разпоредбата на чл.113 ГПК допуска местната подсъдност да бъде определена по избор на ищеца и по неговия настоящ или постоянен адрес. В случая, видно от данните по делото, въззивният съд е постановил обжалваното определение в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС. Посочената процесуална норма е достатъчно ясна, поради което не се нуждае от тълкуване, а Великотърновският окръжен съд се е съобразил изцяло с нейното действие и приложение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд № 64/01.02.2010 г. постановено по в.ч.гр.д. № 115/2010 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: