О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
Гр. София, 29.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 1022/2009 г
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Н. М. едноличен търговец с фирма „Ю” гр. П. подадена чрез процесуалния му представител а. В. Й. от САК срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 312/21.05.2009 год. постановено по в.гр.д. № 174/2009 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Плевенския районен съд № 184/05.01.2009 год. по гр.д. № 2542/2008 год. в частта, с която е осъден ответника-касатор на основание чл.327 ТЗ да заплати на „Е” ЕООД гр. П. сумата 6053.38 лева представляваща частично неизплатена цена на закупени стоки по фактури №№ 601597/29.06.2006 г., 1698/28.02.2007 г. и 44/17.08.2007 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба обосновавайки основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1,2 и 3 ГПК касаторът твърди най-общо, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси по приложението на чл.327 ТЗ и чл.79 ЗЗД, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и другите съдилища и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба „Е” ЕООД гр. П. не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените в касационната жалба доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за изхода на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С въззивното решение в обжалваната му част окръжният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен за сумата 6053.38 лева предявеният от „Е” ЕООД иск по чл. 327 ТЗ, като е осъден ответника-касатор да заплати неизплатената част от цената на закупената стока по процесните три фактури. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за продажба, че ответникът-купувач е получил стоката по фактурите, подписани от него без забележка по отношение, количеството и качеството на закупените стоки, при което положение дължи неизплатения остатък от цената. По делото е безспорно установено, че фактурите фигурират в дневника за покупки на ответника и са осчетоводени от него, като по тях са извършвани частични плащания. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния и процесуалния закон.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е посочил същественият материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за правилното приложение на нормите на чл.327 ТЗ и чл.79 ЗЗД. Що се отнася до спорният въпрос дали купувачът е получил стоките по издадените и подписани от него фактури, отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка и кредитирайки надлежно съставените първични счетоводни документи както и заключението на назначената по делото експретиза е направил извода, че ответника е получил стоките-предмет на фактурите и дължи тяхната цена. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост, изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК поради неговата неправилност, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК.
В тази връзка приложените към касационната жалба две решения по конкретни дела: № 523/26.03.2002 г. по гр.д. № 1308/2001 г. на ВКС-V г.о. и от 23.03.2004 г. по гр.д. № 1939/2003 г. на СГС-ІV-б отд. / за което липсват данни, че е влязло в законна сила/ не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като различния краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос. Ето защо не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС или противоречива съдебна практика по материалноправен или процесуален въпрос, който е предмет и на настоящото дело.
Неоснователно е позоваването на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочена към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.327 ТЗ е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 312/21.05.2009 год. постановено по в.гр.д. № 174/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: