1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
Гр. С., 20.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 674/2009 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби подадени от [фирма][населено място] и от [фирма][населено място] чрез процесуалните им представители съответно адвокат В.В. и адвокат С.П. срещу въззивното решение на Р. окръжен съд № 164/20.11.2008 год.постановено по в.гр.д.№ 190/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Разград № 349/06.12.2007 год. по гр.д.№ 1516/2005 год., с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу ДА „Д. резерв и военновременни запаси” С. и държавата представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството обективно съединени искове: с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска да се признае за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – „З. Р.” състоящ се от земя – 31 955 кв.м. представляваща имот пл. № 53 по плана на Г. промишлена зона,[населено място] ведно с изградените в него сгради, съоръжения и подобрения и да се осъдят ответниците да предадат владението на процесния недвижим имот, както и да му заплатят на основание чл.59 ЗЗД сумата 9000 лева представляваща част от дължимото обезщетение в размер на 125000 лв. за ползването на зърнобазата през периода от 21.11.2000 год. до 01.12.2005 год. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение и в частта му, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.181 ГПК /отм./ от главно встъпилата страна [фирма][населено място] срещу [фирма], ДА „ДРВВЗ” и държавата представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск по чл.108 ЗС за придобиване правото на собственост и предаване владението на същите имоти, както и частичен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 9000 лв. като обезщетение за ползуването им за периода от 08.04.2004 год. до 15.05.2007 год.
В касационната жалба на [фирма] се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно собствеността на процесния недвижим имот. Поддържа се становището, че в противоречие с нормите на ТЗ, ЗЗД, ЗДС, ЗППДОП и ПРУПСДП спорният имот юридически и фактически е изваден от имуществото на търговското дружество и по решение на едноличния собственик на капитала е актуван като публична държавна собственост като е предаден за ползуване и управление на ДА „ДРВВЗ”. Навеждат се доводи, че след включването му в капитала на еднолично търговско дружество процесният недвижим имот от държавен става собственост на дружеството и държавата неправомерно се е разпоредила с него. Поддържа се още, че дружеството не е изгубило собствеността върху зърнобазата, тъй като разпореждането на едноличния собственик за намаляване капитала на дружеството не е породило действие, предвид факта, че посоченото обстоятелство не е било вписано в търговския регистър, каквото е изискването на чл.231 ал. 3 /в действувалата към него момент редакция-Д.в.бр.100/1997 г./ на Търговския закон.
В допълнителното изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по редица материалноправни въпроси, които са от съществено значение за изхода на конкретния спор, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обобщени тези въпроси основно се свеждат до следното: поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично Е. с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в търговския регистър. Вторият основен въпрос е: има ли пряко отчуждително действие и води ли до промяна на собствеността последвалото разпореждане на МС № 10/23.03.1999 год., с което процесният имот включен в капитала на Е. е обявен за публична държавна собственост и предаден за ползуване и управление на ДА „ДРВВЗ”. Излага доводи, че по тези въпроси е налице противоречива съдебна практика позовавайки се на приложените към жалбата многобройни съдебни актове на съдилищата и различни състави на ВКС постановени при действието на отменения ГПК, както и на постановеното в обратен смисъл решение на Врачанския окръжен съд № 1096/23.07.2008 год. по в.гр.д.№ 427/2008 год. по аналогично дело отнасящо се за „З. К.” водено между същите страни, с което е уважен ревандикационния иск на [фирма].
Касационната жалба на [фирма][населено място] съдържа основно оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Като съществен с оглед изхода на делото от съдържанието й може да бъде изведен единствено въпросът свързан с приложението на нормата на чл.231 ал.3 /преди изменението и през 2000 год./ ТЗ- дали вписването на изменението на капитала на Е. в търговския регистър има оповестително или конститутивно действие, който въпрос е поставен и в касационната жалба на [фирма]. По отношение на този въпрос се позовава на противоречива съдебна практика изразена в р.№ 1096/23.07.2008 год. по в.т.д.№ № 427/2008 год. на Врачанския окръжен съд по аналогично дело-основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Останалите оплаквания за нарушение на материалния закон касаят правилността на обжалваното решение и по-конкретно изводите на съда, че [фирма] не е придобил собственост върху процесната зърнобаза, тъй като при продажбата на търговското предприятие [фирма] /в ликвидация/ по реда на чл.15 ТЗ през месец април 2004 год. процесният имот не е включен.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в двете касационни жалби и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба на [фирма][населено място] е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК на въззивното решение в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца-касатор иск по чл.108 ЗС и частичен иск по чл.59 ЗЗД за сумата 9 000 лева.
По делото е безспорно установено, че процесният недвижим имот-„З. Р.” състоящ се от земя – 31955 кв.м., представляваща имот пл. № 53 по плана на Г. промишлена зона,[населено място] заедно с изградените върху терена сгради, съоръжения и подобрения са бивша държавна собственост. Безспорно е, че през 1991 год. на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество с ПМС № 176/1991 г. при образуването на [фирма] имотът е включен в капитала на новообразуваното търговско дружество. Прието е, че с акта на преобразуването на държавното предприятие се прекратява правото на държавна собственост върху имуществото на държавното предприятие, което става собственост на търговското дружество. Впоследствие [фирма], преименувано на [фирма] е преобразувано чрез сливане в [фирма], а впоследствие – в [фирма], чийто правоприемник е ищеца. С Разпореждане № 10/23.03.1999 год. Министерски съвет е разпоредил на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да намали капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответствуващи на стойността на правото на собственост върху недвижими имоти – шест зърнобази изброени поименно, между който и „З. Р.”. В т.2 на цитираното разпореждане, МСъвет обявява имотите по т.1 за публична държавна собственост, като ги предоставя безвъзмездно за стопанисване и управление на ГУ”Д. резерв и военновременни запаси”. С две поредни заповеди от втори и единадесети юни 1999 год. ресорният министър е наредил намаляване капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции от 1 099 754 хил.лева на 681 641 хил.лева. Безспорно е, че посочената промяна на капитала не е вписана в търговския регистър съгласно чл.231 ал. 3 /в редакцията действувала към него момент/ ТЗ, както и факта, че с протокол от 08.07.1999 г. зърнобазата е предадена на Районна дирекция „Д. резерв” – В.Т..
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че през 1999 г. е извършено валидно намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции съответствуващи на правото на собственост върху зърнобазата, независимо че това обстоятелство не е вписано в търговския регистър. Изложени са съображения, че вписването има конститутивно действие едва с изменението на Търговския закон от 2003 год. Направен е решаващият извод, че с извършеното намаляване на капитала ищцовото дружество е загубило правото си на собственост върху процесния имот, който е станал отново публична държавна собственост, поради което искът по чл.108 ЗС е неоснователен. Тъй като е престанал да бъде собственик, неоснователен се явява и искът по чл.59 ЗЗД за заплащане на претендираното обезщетение, защото ДА „ДРВВЗ” е ползувал имота на правно основание като предоставен му от държавата.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС-ТК счита, че въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос касаещ приложението на чл.231 ал. 3 /в редакцията преди изменението в Д.в.бр.84/2000 год./ на Търговския закон относно правните последици на вписването в търговския регистър и по-конкретно: поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в търговския регистър. Отговорът на този въпрос е от съществено значение за делото и обуславя изхода на спора относно правото на собственост върху процесния недвижим имот и материалноправната легитимация на ищеца по предявения ревандикационен иск, както и основателността на претенцията за обезщетение по предявения частичен иск по чл.59 ЗЗД. Даденият в решението отговор на този въпрос е в противоречие със сочените и приложени съдебни актове: р. № 1352/27.10.1999 год. по гр.д.№ 674/99 г. на ВКС-І г.о., р. № 68/07.02.2005 год. по гр.д.№ 680/2004 г. на ВКС-ТК, в които е прието, че вписването има конститутивно, а не само оповестително действие. В същия смисъл е и решението на Врачанския окръжен съд № 1096/23.07.2008 г. по в.гр.д.№ 427/2008 год. по аналогичен спор между същите страни отнасящ се за зърнобазата в[населено място], според което решението на едноличния собственик за намаляване капитала на Е. с държавно имущество е само елемент от сложен фактически състав, при осъществяването на който в неговата цялост би могло да се говори за транслативен ефект на разпореждането. До вписването му, решението за намаляване на капитала не поражда правно действие.
Основателни са доводите на касатора за наличие на противоречива съдебна практика и по отношение на втория релевантен за изхода на делото въпрос: има ли пряко отчуждително действие и води ли до промяна на собствеността последвалото разпореждане на МС № 10/23.03.1999 год., с което включения в капитала на Е. процесен имот е обявен за публична държавна собственост и предаден за ползуване и управление на ДА „ДРВВЗ”. В приложените към касационната жалба р. № 1873/04.12.2003 г. по гр.д.№ 1855/2002 г. на ВКС-ІV г.о., р. № 1096/23.07.2008 год. по в.гр.д.№ 427/2008 г. на ОС-Враца и др. е прието, че с преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество, внесеното в капитала държавно имущество става собственост на новообразуваното търговско дружество-т.е. държавната собственост се трансформира в дружествена, чийто титуляр вече не е държавата а търговското дружество. Държавата е едноличен собственик на дяловете или акциите, които образуват капитала на Е., но не и на имуществото като съвкупност от права и задължения.
По изложените съображения следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта му , с която е потвърдено първоинстанционното в частта му, с която са отхвърлени предявените от [фирма] обективно съединени искове по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД и след внасяне от ищеца-касатор на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
По отношение на останалата обжалвана част от въззивното решение настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не са налице сочените в касационната жалба на [фирма][населено място] основания за допускане на касационно обжалване. За да отхвърли предявените по реда на чл.181 ГПК /отм./ от главно встъпилата страна искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД съдът е приел, че с оглед конкретните данни по делото, [фирма] не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, тъй като в т.4 от договора за продажба на търговско предприятие от 07.04.2004 год. където изрично е изброено недвижимото имущество, което се придобива по силата на този договор, процесната „З. Р.” не е включена. При това положение, след като не доказва правото си на собственост върху процесния обект, неоснователен се явява и искът за заплащане на обезщетение за ползуването на този имот предявен от главно встъпилото лице. Съдът е направил изводите си за неоснователност на исковете след като е преценил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал извършена от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на възизвното решение в тази му част представляват отменителни основания по чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК. Основание за допускане на касационно обжалване е налице само по отношение на поставения вече въпрос относно конститутивното действие на вписването на намалението на капитала на Е. в търговския регистър съгласно нормата на чл.231 ал.3 /в действуващата към него момент редакция преди изменението на ТЗ от 2000 г./ ТЗ.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Р. окръжен съд № 164/20.11.2008 год. постановено по в.гр.д.№ 190/2008 год. в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Разград № 349/06.12.2007 год. по гр.д.№ 1516/2005 год. в частта му, с която са отхвърлени предявените от [фирма][населено място] срещу ДА „Д. резерв и военновременни запаси”[населено място] и държавата представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството обективно съединени искове: по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот – „З. Р.” състоящ се от земя – 31955 кв.м. представляващ имот пл. № 53 по плана на Г. промишлена зона,[населено място] ведно с изградените в него сгради, съоръжения и подобрения и осъждане на ответниците да предадат владението на процесния недвижим имот, както и да заплатят на основание чл.59 ЗЗД сумата 9000 лева представляваща част от дължимото обезщетение в размер на 125 000 лева за ползуването на зърнобазата през периода от 21.11.2000 г. до 01.12.2005 год.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част.
Указва на жалбоподателя [фирма][населено място] да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5649.50 лева /пет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: