Определение №459 от 20.6.2012 по търг. дело №75/75 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
[населено място], 20.06.2012

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на дванадесети юни , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 75 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Б. Р. П. и Г. С. П. против решение № 1031 / 27.06. 2011 год. по гр.д. № 483 / 2011 год. на САС, ГК – 4 състав ,в частта в която със същото е потвърдено решение № 4126/ 10.08.2010 год. по гр. д. № 2609 / 2009 год. на СГС , ГК , І отд. – 8 състав , с което са отхвърлени обективно съединените искове на касаторите с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за осъждане ЗАД „ А. „ да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди , а производството по предявените в евентуалност обективно съединени искове срещу С. И. С. , с правно основание чл.45 ЗЗД , в обезщетяване на същите вреди – прекратено . Касаторите оспорват въззивното решение с доводи относими към допустимостта на решението , като постановено в противоречие с правилата на местната подсъдност , при конституирани ответници от различни съдебни райони / чл.87 ГПК отм., чл.116 ГПК /. Този въпрос , при това неформулиран изрично , а изводим от изложението по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК , изчерпва и основанията им за допустимост на касационното обжалване в твърдени хипотези по чл.280 ал. 1 т. 2 и т.3 ГПК .
Ответните страни – ЗАД „ А. „ и С. С. оспорват касационната жалба , като намират необосновани предпоставките за допускане на касационното обжалване . Позовават се на извършена вече касационна проверка на правилността на определението на Бургаски окръжен съд от 07.04.2008 год. по гр.д.№ 548 / 2007 г. относно местно компетентия съд , с определение № 105 / 27.02.2009 год. по ч.т.д.№ 9 / 2009 год. ВКС , ТК , І т.о. .
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани да обжалват страни , обуславящи правен интерес от обжалването, съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
Поставеният процесуалноправен въпрос, конкретизиран от настоящия състав, в съответствие с правомощието му , дадено с ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС е : Кой съд е местно компетентен да разгледа спор при субективно пасивно евентуално съединение на искове и различно седалище / адрес / на всеки от ответниците – предпочитан и евентуален . Според касаторите идентичен процесуален казус е разрешен с определение на Бургаски окръжен съд в противоречие с възприетото по настоящия спор – основание по чл.280 ал. 1 т.2 ГПК .Формално сочат отговора на въпроса от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Доводите на касаторите се отнасят към местната подсъдност по спора , в качеството й на относителна процесуална предпоставка за допустимост на иска , чието неспазване при отвод на ответника обуславя недопустимост на решението, а за недопустимостта му съдът следи служебно . Поради това не е задължително обосноваване на основания за допустимост на касационното обжалване , в хипотезите по чл.280 ал.1 от ГПК / така в т. 1 ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / , с оглед което в случая е без значение непредставянето на визираната казуална съдебна практика, вкл. с доказателства за влизането й в сила . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е също недостатъчно да обоснове допускане на касационното обжалване . Не е налице противоречива или подлежаща на преодоляване , неправилна съдебна практика по определяне на местно компетентния съд в аналогични на настоящия случаи .
Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение споделя възприетото разрешение , дадено в определение № 105/27.02.2009 год. по ч.т.д.№ 9/2009 год.ВКС, ТК , І т.о., по касационна проверка на местната подсъдност на спора , определена по общата норма на чл.105 ГПК , съответно чл.81 ГПК / отм. / , изхождаща от съображението делото да се води пред най – удобния за ответника съд , в случая – по седалището на предпочитания ответник / ЗАД ”А. „/ , тъй като разглеждането на исковете спрямо същия е сигурно, за сметка на разглеждането им спрямо евентуалния ответник / деликвента С. С. / . В. , само последният би имал правен интерес от позоваване на неспазена местна подсъдност по разгледаните срещу него искове и то ако е направил своевременен отвод за същата .
Касаторите не обосновават правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК по правилността на въззивното решение , поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1031 / 27.06.2011 год. по гр.д.№ 483 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия , 4 състав .
Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top