О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
[населено място] 20.06.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на дванадесети юни , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 195 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 предл. второ ГПК .
Образувано е по частна жалба на Ф. Р. , Ф. М. и Ф. М. , чрез процесуалния им представител – адв.К. П., против постановеното в производство по чл.248 от ГПК от Софийски апелативен съд , ГК ,4 състав определение от 07.02.2012 год. по гр.д.№ 2116 / 2011 год., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решението в частта за разноските, с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Наредбата /.Жалбоподателките оспорват правилността на определението с довода , че в първоинстанционното производство са представлявани от адвокат при условията на чл.38 ал. 1 т.2 ЗАдв. – безплатно , като материално затруднени лица , в каквато хипотеза са направили изрично и искането си за изменение на решението в частта за разноските , дължими за въззивното производство .
Ответната страна – ЗК [фирма] – оспорва частната жалба с довод за недопустимост, предвид непредставен в срока по чл.80 пр. първо ГПК списък с разноски , както и като неоснователна , поради прекомерност на претендирания размер .
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 предл. второ от ГПК , от легитимирани да обжалват страни, обуславящи правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По основателността на същата настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, ТК , съобрази следното :
Въззивното производство е с предмет уважената част от предявените от жалбоподателките искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за общо 150 000 лева – присъдено им обезщетение за неимуществени вреди . Първоинстанционният съд е присъдил в тежест на ответника ЗК [фирма] разноски – адвокатско възнаграждение , при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв. вр. с чл. 7 ал.2 от Наредба №1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , в размер на 3 340 лева. Във въззивното производство ищците са представлявани от друг пълномощник, в чието пълномощно не е вписано безплатно процесуално представителство, нито договорена и / или заплатена сума като възнаграждение . Искане за присъждане разноски за тази инстанция , при условията на чл.38 ал.2 от Задв. , е направено своевременно . В молбата си по чл.248 ал.1 от ГПК ищците – жалбоподателки изрично са заявили, че са представлявани безплатно , предвид затруднено материално положение . Първоинстанционното решение в осъдителната си част е потвърдено изцяло .
При кумулативното прилагане на чл.38 вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата , съображенията на въззивния съд за неоснователност на искането по чл.248 ГПК , предвид липсата на доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство, не могат да бъдат споделени . Такива доказателства биха могли да са само изричните съвпадащи волеизявления на всяка от страните по упълномощителната сделка, каквито са и заявени . Дори да не биха били заявени , обаче , минималният размер , определим съгласно Наредбата , се явява гарантиран винаги , в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд / чл.36 ал.1 от ЗАдв. / , дори при липса на договор / чл.36 ал.3 ЗАдв. / , като в хипотезите на чл.38 ал.1 от ЗАдв. , предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяване на позитивно за страната , представлявана от адвокат , решение / чл.38 ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78 ал.1 ГПК/ . Интересите на противната страна не се явяват накърнени. Наличието на изрично договорено възнаграждение и недоказването му , би било единствено в ущърб на страната , имаща право на възмездяването му и то когато същото е било договорено в размер над гарантирания , съгласно Наредбата .
Възражението на ответната страна , основано на липса на списък , е несъстоятелно , тъй като смисъла от представянето на такъв е в улеснението на противната страна и съда в съобразяването на всички извършени разноски и преклудиране възможността , позовавайки се на пропуск на съда , имащата право на разноски страна да претендира изменение или допълване на определението в частта за разноските .
При своевременно претендиране на определимо съгласно Наредбата адвокатско възнаграждение , ответната страна не е заявила възражение за прекомерност , на основание чл. 78 ал.5 от ГПК / вкл. в становището си по молбата по чл.248 ГПК / и същото се явява преклудирано . Дори да не би бил споделен този извод, така определимият размер е минималния , гарантиран от Закона за адвокатурата / чл.38 ал. 2 предл. второ / и като такъв – неатакуем поради прекомерност .
С оглед гореизложеното , обжалваното определение следва да бъде отменено и присъдени 3 450 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивна инстанция, с оглед изхода на делото и на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК вр. с чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т. 2 от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия – 4 състав от 07.02.2012 год. по гр.д.№ 2116 / 2011 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗК [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 от ГПК , да заплати на Ф. Х. , Ф. М. и Ф. М. разноски , по дължимо при условията на чл.38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция , в размер на 3 450 / три хиляди четиристотин и петдесет / лева.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :