3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
[населено място], 19.10.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 320 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 589/22.11.2011 год. по гр.д.№ 1085/2011 год. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5781 / 26.07.2011 год. по гр.д.№ 214/ 2011 год. на Благоевградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД , за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка и монтаж на дограма , в размер на 7 737,77 лв. / осчетоводено от касатора на части, с 8 бр. фактури / и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването на главницата, в размер на 10 035,35 лева . Касаторът намира решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Формално сочи приложими всички хипотези на допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалват страна , обуславяща правен интерес от обжалването, съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . Същата се явява допустима в частта , в която съдът е потвърдил въззивното решение за отхвърляне на обективно кумулативно предявения иск за обезщетение за забава в издължаване на главницата , съизмеримо с мораторната лихва върху дължимото възнаграждение , за периоди съобразени с настъпвалата му на части изискуемост , чиято цена надхвърля 10 000 лева . На основание чл.280 ал.2 ГПК и предвид цена под този законодателно определен праг , в останалата си част касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане .
По допускане касационното обжалване в допустимата , съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК , част на въззивното решение, съставът на второ търговско отделение на ТК на ВКС съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че въз основа на доказателствата се формира безспорният извод за частично незаплатена от ответника на ищеца сума по дължимо възнаграждение за изработената и монтирана дограма . Формирал е и извод за наличието на основание за задържането й от ответника , предвид уговорена между страните гаранция за добро изпълнение, кореспондираща по размер със задържаната от ответника – възложител сума , за период от 1 год. от приемане на изработеното . На това основание и предвид липсата на доказателства за отпадане предпоставките за задържане на гаранцията / изтекъл едногодишен срок / , искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е отхвърлен , а като обусловен от основателността му и акцесорният иск за лихви .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на същата разпоредба – процесуален или материалноправен , отговорът на който да е включен в предмета на спора и да обуславя решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете ,съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Изложението навежда основания за неправилност ,подлежащи на проверка по реда на чл.281 т.3 от ГПК, относими към твърдени съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване от съда на събрания доказателствен материал в цялост , в каквато връзка сочи и казуална съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК . Липсата на формулиран конкретен правен въпрос, обаче, препятства възможността за обсъждане на допълнителни селективни кретирии по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК . От формална страна приложеното решение № 92 / 19.01.2011 год. по т.д.№ 422 / 2010 год. на Софийски апелативен съд , като несъпроводено с доказателства за влизането му в сила , не би било преценимо и в случай на надлежно формулиран правен въпрос.
С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд , състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , на основание чл.280 ал.2 ГПК , касационната жалба на [фирма] против въззивно решение № 589 / 12.01.2012 год. по гр.д.№ 1085 / 2011 год. на Благоевградски окръжен съд, в частта в която със същото е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД , за сумата от 7 737, 77 лева .
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяване на страната , с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 589 / 12.01.2012 год. по гр.д.№ 1085 / 2011 год. на Благоевградски окръжен съд, в останалата му обжалвана част .
Определението по чл.288 ГПК е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :