3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
[населено място] ,25.05.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на петнадесети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 176 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 предл. второ вр. с предл. първо вр. с чл.274 ал.1 т.1 на ГПК .
Образувано е по частна жалба на Държавен фонд „Земеделие „ против постановеното от състав на Върховен касационен съд , Търговска колегия , първо търговско отделение , определение № 909 от 22.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 837 / 2011 год. , с което е оставена без разглеждане , като процесуално недопустима , частната жалба на страната против определение № 11 821 / 05.08.2011 год. по гр.д.№ 3021 / 2010 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен бр.състав . С последното е отменено разпореждане за незабавно изпълнение , постановено по гр.д. № 4560 / 20-09 год. на СРСы 65 състав , инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение , въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.10.2009 год. и е обезсилен издадения изпълнителен лист от 23.10.2009 год. въз основа на същата. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода , че атакуваното определение на въззивния съд,постановено по реда на чл.419 ал.1 от ГПК, има преграждащ характер, тъй като препятства реализирането на правата му за незабавно принудително изпълнение. Кумулативно намира, че атакуваното определение отговаря и на характеристиката на определение , разрешаващо по същество правния спор относно допустимостта и основателността на предварителното изпълнение . Акцентира на противоречива съдебна практика на ВКС по идентичен правен въпрос .
Ответната страна – [фирма] оспорва частната жалба като споделя изводите на касационния съдебен състав , излагайки свои съображения относно липсата на преграждащ за производството по чл.417 от ГПК характер на атакуваното въззивно определение, както и характеристиката му на такова , разрешаващо по същество друго производство по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , като прецени , че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна ,обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, по основателността на същата намира следното :
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на ДФ „ Земеделие „ против определението на въззивния съд, с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение и обезсилен издадения въз основа заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК изпълнителен лист , предходният състав на Върховен касационен съд е приел, че същото не подлежи на касационно обжалване, тъй като не отговаря на предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК – не е преграждащо за развитието на заповедното производство, нито дава разрешение по същество на друго производство , нито препятства развитието на такова производство .
Постановеното определение е в съответствие с утвърдената съдебна практика на ВКС по касационната обжалваемост на въззивни определения , постановени по реда на чл.419 ал. 1 от ГПК , споделяна и от настоящия състав : разпореждането за незабавно изпълнение, въз основа заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК , има отношение към изпълнението на признатото със заповедта парично вземане , не и към установяване съществуването и изискуемостта на същото – предмет на произнасяне със самата заповед за изпълнение , подлежаща на двуинстанционно обжалване , в случай на постановен отказ за издаването й . В този смисъл : опр. № 1 / 04.01.2011 год. по т.д.№ 925 / 2010 год. на І т.о. на ВКС ; опр. 12 / 09.01.2012 год. по т.д.№ 910 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ; опр. № 67 / 26.01.2011 год. по т.д.№ 55 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ,опр . 115 / 16.02.2012 год. по ч.т.д. № 32 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др. . Разпореждането за незабавно изпълнение и издаването въз основа на заповедта на изпълнителен лист нямат отношение към развитието на самото заповедно производство и не го преграждат , нито разрешават по същество същото или друго производство , нито преграждат развитието на такова . Незабавно изпълнение на заповедта законодателят е предоставил като изключение от правилото , но недопускането му не препятства принудителното изпълнение изобщо . При липсата на създаден от законодателя изричен ред за обжалваемост на определението, с оглед охраняване именно интереса от незабавното изпълнение , като изключение , и предвид изчерпателния характер на подлежащите на касационно обжалване въззивни определения , към които процесното не следва да бъде отнесено , частната касационна жалба се явява недопустима.
С оглед изхода на спора ДФ „ Земеделие „ следва да заплати на [фирма] понесени в производството разноски по депозиране отговор на частната жалба , в размер на 7040, 99 лв. – адвокатско възнаграждение , претендирано в размер под минималния съгласно чл.7 ал.5 вр. с ал.2 т. 4 вр. с ал. 1 т.7 на Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,с оглед размера на предявеното със заповедта по чл.417 ГПК вземане .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ДФ „Земеделие „ против определение № 909 / 22.12.2011 год. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, постановено по ч.т.д.№ 837 / 2011 год. .
ОСЪЖДА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ „ на основание чл.78 ал.3 вр. с ал.4 ГПК да заплати на [фирма] понесени в настоящото производство разноски в размер на 7040, 99 лева .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :