6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
С., 28.11. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1755/ 2014 година
Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Образувано е по иск на Д. А. Долдуранова – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] с правно основание чл. 47 т. 4 и т. 6 и ЗМТА за отмяна на Решение от 14.06.2013 г. по арб.д.№ 1507/ 2013 г. на Арбитражен съд ”С. А. Юстициарум” – [населено място].
Ищцата поддържа, че е получила покана за доброволно изпълнение на 31.03.2014 г., заедно с изпълнителен лист, издаден въз основа решение по в.а.д.№ 1507/ 2013 г. на Арбитражен съд ”С. А. Юстициарум” – [населено място] и при справка установила, че решението е постановено в противоречие със закона – не е уведомена за воденото дело и арбитърът, който го е решил, не е измежду посочените в арбитражното споразумение. Излага, че не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, не й е изпратен препис от исковата молба и не е призована за заседанието, поради което не е взела участие и не е организирала защитата си, като е неприложима фикцията в т.13.4 от Договора за револвиращ заем № [ЕГН] от 04.05.1010 г., тъй като от товарителницата не става ясна причината за невръчване с отбелязването ”опит за доставка” – съобщението не може да се счита за връчено. Ищцата сочи, че арбитърът е могъл да я призове на постоянния й адрес и че арбитражното споразумение не е спазено, като посочените в него арбитри, съгласно ОУ: Ж. В. Б., И. В. К. и Б. Й. Г., са различни от ”С. А. Юстициарум” – [населено място], постановил решението. Иска решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на един от определените в арбитажната клауза арбитри.
Ответникът по делото [фирма] – [населено място] оспорва иска като недопустим – предявен след изтичане на срока по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. Поддържа, че от Писмо на [фирма] се установява, че товарителница №71000002257905, с описание на пратката „реш-е арб.д.1507/2013 г.” с получател ищцата, с опит за доставка на 28.06.2013 г., е върната с причина отсъствие на получател и съгласно чл. 13.4 от ОУ, се счита получена, считано от която дата исковата молба от 09.05.2014 г. е подадена след изтичане на срока по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. Оспорва иска и като неоснователен, защото не са допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Поддържа, че не е налице основание по чл. 47 т. 6 ЗМТА, тъй като Договорът да револвиращ заем, сключен при Общи условия, може да бъде променян, в ОУ, версия 01.12. 2011 г. по препоръка на К. споровете по договорите за револвиращ заем да се разглеждат от арбитражна институция, е включен ”С. А. Юстициарум” – [населено място], ищцата е уведомена за промяната с оповестяването й на интернет страницата на [фирма], както и със съобщение, изпратено на мобилния й телефон – спорът е разгледан от АС, предвиден в арбитражното споразумение на страните. По съображения, че се прилага правилото на чл. 13.4 от ОУ, като видно от Обратна разписка по товарителница № 71000002188961 и Писмо на „Е. експрес” изх.№1725/ 09.04.2014 г., на ищцата са изпратени разпореждане, призовка и искова молба по арб.д.№1507/2013 г. на посочения от нея адрес, и при посещение на който на 14.05.2014 г., тя е отсъствала, условията за прилагане на уговорената в ОУ фикция са налице и книжата следва да се считат редовно връчени-липсва основание по чл.47 т.4 ЗМТА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства във връзка с поддържаните основания за отмяна, приема следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен в тримесечен срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА, тъй като арбитражно решение не е връчено на ищцата. В товарителница №97100002 257905/27.06.2013 г., с описание на пратка „реш-е арб.д.1507/2013 г.”, с опит за доставка на 28.06.2013 г., е отразено, че е върната с причина ”не откривам такова лице на адреса”, а в Писмо на [фирма] изх. №1726/09.04.2014 г. посочено, че същата товарителница е върната с причина ”отсъствие на получател”. С оглед тези отбелязвания, не може да се приеме, че е осъществена някоя от изчерпателно изброените в чл.13.4 от ОУ хипотези, при които решението следва да се счита за редовно връчено. В чл.13.4 от ОУ е уреден редът за връчване на призовки и съобщения, като избраният арбитър е овластен да връчва документацията; призовките и съобщенията се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им. Призовките и съобщенията се считат за получени и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/ не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. Тъй като отразените в случая причини за недоставяне „не откривам такова лице на адреса” и „отсъствие на получател“, не се включват в тези, уредени в чл. 13.4 от ОУ, е неприложима фикцията за получаване – ищцата не е получила препис от решението. Поради това доводът й, че е узнала за решението на 31.03.2014 г. с получаване на П., не е опроверган от ответника, който не доказва друга дата на узнаване и предявеният на 09.05.2014 г. иск е заявен в 3-месечния срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА.
По основателността на иска:
На 30.04.2010г. между [фирма] – [населено място] и Д. А. Долдуранова – от [населено място] е сключен Договор за револвиращ заем №[ЕГН], съгласно р.VІ б.„Б”от който неразделна част са ОУ към Договора за револвиращ заем (ДРЗ) за физически лица, които са предадени на ищцата и тя приема. В чл.13.1 от ОУ (версия 12.05.2010 г.), приложени към ДРЗ на ищцата, е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично до който и да е от определените арбитри: Ж. В. Б., И. В. К. и Б. Й. Г..
С Решение от 14.06.2013 г. на АС „А. Юстициариум С.” – [населено място] по иска на [фирма] – [населено място] срещу ищцата тя е осъдена да плати непогасени вноски по договора за заем и лихва. Арбитърът е обосновал компетентност на „А. Юстициариум С.”АС – [населено място] с клаузата на чл. 13.1 от ОУ(очевидно версия 01. 12.2011г.), съгласно която всеки спор във връзка с действието, тълкуването и изпълнението на ДРЗ ще бъде разгледан и решен от една от изброените арбитражни институции, като с депозиране на исковата молба ищецът е избрал АС„А. Юстициариум С.”-гр.С. и в решението е посочено, че се прилагат установените в чл.13 от ОУ процедурни правила.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По основанието по чл. 47 т. 4 ЗМТА.
С клаузата на чл. 13.4. от ОУ на [фирма] към ДРЗ за физически лица, представляващи неразделна част от сключения между страните договор за заем, страните са уредили реда за връчване на призовки и съобщения – избраният арбитър има право да връчва документацията; призовките и съобщенията се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора писмено е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им. Призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/ не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен.
Посочените правила в случая не могат да се приложат. В Обратна разписка към товарителница№71000002188961, с подател АС„А. Юстициариум” – [населено място] и получател ищцата с адрес [населено място], [улица], съдържаща пратка „Разп., Пр.-ка, ИМ, ад1507/2013”, е отбелязано, че на 14.05.2013 г. не е предадена поради „отс.”. В Писмо И..№1725/ 09.04.2014 г., издадено от [фирма],е посочено, че цитираната товарителница с опит за доставка на 14.05.2013 г., е върната с причина „отсъствие на получател”. Тази причина не би могла да се приравни на причините: адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече или е недостатъчен“, затова следва да се приеме, че връчването не е осъществено съобразно ОУ към ДРЗ.
Ищцата не е надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могла да вземе участие пред АС и да защити правата си – налице е основание по чл. 47 т. 4 ЗМТА.
По основанието по чл. 47 т. 6 ЗМТА:
Ищцата основава искането на обстоятелството, че делото е гледано от АС „А. Юстициариум” С., който не е сред посочените в чл.13.1 от ОУ към Договора за заем (версия 12.05.2010 г.). Ответникът възразява, че ОУ са изменени по препоръката на К. споровете да се разглеждат от арбитражна институция, затова в чл.13.1 от ОУ, версия 12.05.2010 г., е добавен АС „А. Юстициариум” С. – ОУ, версия 01.12.2011 г.
С оглед приложените към ДРЗ на ищцата Общи условия, версия 12.05.2010 г., непредвиждащи уговорен от страните АС „А. Юстициариум” С. и изменените след сключването на Договора за заем Общи условия, версия 01.12.2011 г., предвиждащи АС „А. Юстициариум” С. за разглеждане на спорове, следва да се приеме, че образуването на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните.
Арбитражната клауза е уговорена в чл. 13.1 от Общи условия, версия 12.05.2010 г., неразделна част от Договора за заем на ищцата и конституирането на решаващия арбитражен орган е следвало да се извърши в съответствие с тази клауза. Цитираната арбитражна клауза обвързва страните в избора им на орган, разглеждащ споровете и не е достатъчно ответникът да е уведомил ищцата за междувременно изменените Общи условия, версия 01.12.2011 г., включваща и нов овластен решаващ орган – АС „А. Юстициариум” С., за да се приеме, че тя е изразила воля да овласти този арбитраж на мястото на овластените съобразно ОУ към ДРЗ, версия 12.05.2010 г. абритри да разглежда възникнали спорове.
Налице е нарушение при формирането на решаващия орган, разглеждането на спора от АС„А. Юстициариум” С. не съответства на постигнатото между страните споразумение – основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 т. 6 ЗМТА.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата на основание чл. 78 ал. 1 ГПК разноски по делото 83.57 лв. – внесена държавна такса, както и 487.32 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т.2 ЗА в поза на В. К. М. – адвокат САК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 47 т. 4 и т. 6 ЗМТА Решение от 14.06. 2013 г. по арб. дело № 1507/ 2013 г. на АС ”С. А. Юстициарум” – [населено място].
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” – [населено място] да плати на Д. А. Долдуранова – от [населено място] 83.57 лв. – разноски по делото и на В. К. М. – адвокат САК – 487.32 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т.2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: