2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 28.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1032 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №148 от 20.01.2016г. по т.д. №2729/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №58 от 22.04.2015г. по т.д. №70/2013г. на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], частични искове по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 21 600 лева, без ДДС, като част от сумата 60 000 лева, без ДДС, представляваща окончателна вноска от дължимото възнаграждение по договор за изпълнение на строително – монтажни работи на обект „Хангар в лозарски масив [населено място]“ от 31.08.2007г. и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 849,85 лева, като част от сумата 31 632,83 лева, обезщетение за забава за плащане на дължимото възнаграждение за периода от 02.11.2008г. до 22.08.2013г
Касаторът поддържа, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че съдът неправилно и в нарушение на разпределението на доказателствената тежест е приел, че ответникът е направил възражение за некачествено изпълнение, което е достигнало до изпълнителя. Прави оплаквания, че съдът не е съобразил доказателствата от които се установява, че до 15.07.2008г. на строежа не е имало друг строител, а след тази дата до съставянето на акт обр.15/22.10.2008г. са били извършвани от друг изпълнител – [фирма] допълнителни дейности по ВиК, електро, дограми и други, които не са били предмет на договора между страните. Счита, че не се доказани твърдените от възложителя недостатъци на строителството. Поддържа, че след като хангарът е построен и въведен в експлоатация, като друг строител не е работил на обекта до завършването на грубия строеж, му се дължи окончателно плащане по договора, дори и то да бъде намалено заради претендирани недостатъци. Подробни съображения и доводи излага в касационната жалба, като моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. К. жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Когато възложителят е във фактическа власт на изработеното и същото функционира по предназначение, без да е направено възражение за недостатъци, счита ли се, че работата е извършена и приета от възложителя без възражения? 2. Длъжен ли е възложителят при приемане на работата да направи всичките си възражения за неправилно изпълнение или може да стори това впоследствие? 3. В чия тежест е доказването на възражението, направено от възложителя, че има неизпълнени и лошо изпълнени СМР? При това възражение трябва ли възложителят да докаже, че изпълнителят е изпълнил лошо или изпълнителят трябва да докаже, че е изпълнил добре? 4. За да се считат направени, трябва ли възраженията на възложителя да достигнат до изпълнителя, респективно той да бъде известен за тях? 5. Когато установеният недостатък е поправим, това основание ли е изобщо да не се изплати една трета от дължимата съгласно договора цена, без да се доказват разходите за отстраняване на недостатъка? Поддържа, че по първия въпрос съдът е допуснал противоречие с определение №601/24.08.2011г. по т.д.№981/2010г. на ВКС на РБ, с което е прието, че когато възложителят е във фактическа власт на изработеното и същото функционира по предназначение, без да е направено възражение за недостатъци, се счита, че работата е извършена и приета от възложителя без възражения. Счита, че по втория въпрос съдът се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №557/24.10.2008г. по т.д.№268/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че ако поръчващият не прегледа работата или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, същата се счита приета. Поддържа, че дадените от съда разрешения на трети и четвърти въпрос са в противоречие с приетото в определение №684/30.10.2009г. по т.д.№588/2009г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ т.о., че тежестта на доказване, че има неизпълнени и лошо изпълнени СМР, е върху възложителя, чието е възражението, че не дължи плащане на възнаграждението поради неизпълнени и лошо изпълнени СМР. По петия поставен въпрос поддържа, че съдът е допуснал противоречие със задължителната за съдилищата практика, обективирана в решение №23/04.08.2014г. по т.д.№1938/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно което при наличие на недостатъци е допустимо намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването му разходи, но не и отказ изобщо да се заплати окончателното възнаграждение.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като твърди, че по нито един от поставените въпроси не е налице противоречие на постановеното въззивно решение с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], частични искове по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал. и по чл.86 ал.1 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор от 31.08.2007г., по силата на който ответното дружество е възложило на ищеца извършване на строително – монтажни работи на обект „Хангар в лозарски масив [населено място]“. При преценката на събраните по делото доказателства е заключил, че те не могат да обосноват извод за пълно, в количествено и качествено отношение, изпълнение на възложеното. Приел е, че след като упражняващият строителен надзор е установил недостатъци в качествено отношение на изпълнената в сградата зидария, ищецът е бил изрично поканен да отстрани тези недостатъци, но не го е сторил и те са били отстранени за сметка на възложителя. Аргументите на ищеца, че съставянето на актове за строителството и въвеждането на сградата в експлоатация представляват приемане на изпълнената от ищеца работа от страна на ответника – възложител с конклудентни действия, съдът е счел за неоснователни, тъй като такова приемане е изключено при изявеното неодобрение на извършеното от страна на възложителя. Наред с това е посочил, че актовете обр.14/05.05.2008г. и акт обр.15/22.10.2008г. на доказват осъществяване на строителството от касатора, тъй като в тях като строител е посочено трето лице [фирма].
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението материалноправен въпрос, дали когато възложителят е във фактическа власт на изработеното и не е направил възражение за недостатъци, се счита, че работата е извършена и приета от възложителя без възражения, не е обуславящ за изхода на спора. Въззивният съд е приел за установено, че поради констатации за некачествено изпълнена зидария по протокол от 16.07.2008г. строежът е бил спрян, а след продължаване строителството през м. декември 2008г. са констатирани и други, недостатъци на изпълнените СМР, които ищецът е бил изрично поканен от ответника да отстрани. Поради извода за направени от възложителя възражения за недостатъци, поставеният от касатора въпрос не е обсъждан от въззивния съд.
Вторият въпрос в изложението относно задължението на възложителя при приемане на работата да направи всичките си възражения е свързан с предмета делото, но не съответства на изложените от съда мотиви. Въззивният съд е стигнал до извода, че при изявено неодобрение на извършеното, работата изобщо не е била приета. Съдът не е изразил становище, че възраженията за неправилно изпълнение могат да се правят и след приемането на работата, съответно не е постановил решението в отклонение от задължителната за съдилищата практика в цитираното от касатора решение №557 от 24.10.2008г. по т.д.№268/2008г. на ВКС, ТК, І т.о. Изводите на съда не се дължат на погрешно приложение на разпоредбата на чл.264 ал.3 от ЗЗД, а на преценката, че представените по делото обр.14/05.05.2008г., акт обр.15/22.10.2008г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация №3/12.10.2011г. не съставляват доказателство за приемане на работата, тъй като те не сочат на осъществяване на строителството от касатора и на отстраняване на констатираните недостатъци именно от него.
Третият и четвъртият от поставените от касатора правни въпроси са обсъждани от въззивния съд, но по тях касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Определение №684/30.10.2009г. по т.д.№588/2009г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ т.о, постановено по реда на чл.288 от ГПК, на което касаторът се позовава, не съставлява задължителна за съдилищата практика съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че въззивният съд не е разместил доказателствената тежест между страните относно възраженията за недостатъци, тъй като е приел за доказано твърдението на възложителя за наличието на некачествено изпълнени СМР в процесния обект, въз основа на представените от същия доказателства по делото. Също така, съдът е приел, че изпълнителят е уведомен за направените от възложителя възражения за недостатъци. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на събраните по делото доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
Петият поставен от касатора въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е стигнал до крайния извод, че при отказ на възложителя да приеме работата поради недостатъци и последващо отстраняване на недостатъците за сметка на възложителя, същият може изцяло да откаже изплащане на окончателното възнаграждение за изработеното. По въпроса за правата на възложителя при констатирано неточно изпълнение е формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, като в решение №157/08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №183/30.10.2013г. по т.д.№820/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., се приема, че недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. С посоченото от касатора решение №23/04.08.2014г. по т.д.№1938/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че при предявено в производство по иск с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД възражение за неточно изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, на основание чл.265 ал.2 от ГПК, ако не бъде установено пълна негодност на изработеното, а неточно /некачествено/ изпълнение, това предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл.265 ал.1 от ЗЗД намаляване на дължимото възнаграждение.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по материалноправния въпрос, който настоящият състав уточнява по следния начин – При поправими недостатъци на изработеното, може ли възложителят да откаже изцяло заплащане на уговореното окончателно възнаграждение. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 628,99 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №148 от 20.01.2016г. по т.д. №2729/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 628,99 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.