Определение по т.д. №1103/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 23.03.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1103/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. Г. А. в качеството му на [фирма]-гр.С. срещу решение №360 от 09.07.2010 г.на Пазарджишкия окръжен съд по в.т.д. №491/2010 г., с което е отменено решение №324/23.04.2010 г. на РС-Пазарджик постановено по гр.д.№3974/09 по описа на съда и са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма]-гр.П. за заплащане на възнаграждение по договор за автомобилен превоз в размер на 7 140 лева и лихва-обезщетение за забава в размер на 653,71 лева. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което приема, че предявеният от ищеца в качеството му на превозвач иск за заплащане на възнаграждение по договор за автомобилен превоз на товари по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR / е неоснователен въззивният съд се е позовал на липсата на доказателства за това, че именно ответникът се явява товародател-изпращач на стоките. До този извод съдът е стигнал въз основа на обстоятелството, че в самата CMR –товарителница като изпращач-товародател е посочено друго дружество, а не ответното. С оглед възражението на ответника в отговора на исковата молба и събраните доказателства по делото , решаващият състав е заключил, че не се установява при условията на пълно доказване от страна на ищеца, че ответникът се явява същински спедитор по отношение на третото лице-изпращач на товара, в който случай единствено следва да носи отговорност спрямо ищеца за заплащането на възнаграждение като страна по превозното правоотношение.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора, въпросът за това, дължи ли страната, подала заявка до превозвача за сключване на договор за международен автомобилен превоз, заплащането на възнаграждение на превоза, след като същият е изпълнен при положение, че в самата товарителница не фигурира като изпращач на товара.
Твърди, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с посочената казуална практика на ВКС – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно по отношение на така поставения правен въпрос е налице съотносимост към предмета на спора, тъй като съдът е изградил крайните си изводи от значение за изхода на спора въз основа на него. От съдържанието на приложеното към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК едно влязло в сила съдебно решение/второто приложено решение е на арбитражен съд и като такова не представлява съдебна практика /- Р. от 27.10.2008 г. на ОС-Русе по в.т.д. №545/2008 на ТО на ОС-Русе представляващо незъдължителна казуална практика от категорията на чл.280 ал.1, т.2 се вижда, че е налице противоречие в отговорите на тези въпроси, които се дават в решението, чието допускане до касация се иска и посочената съдебна практика.
По изложените съображения налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК на обжалваното решение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №360 от 09.07.2010 г.на Пазарджишкия окръжен съд по в.т.д. №491/2010 г.
УКАЗВА на касатора Е. Г. А. в качеството му на [фирма]-гр.С. да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 157-сто петдесет и седем лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.