4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№379
гр. София,02.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
изслуша докладваното от съдия А. Б. т.д. № 1686 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. С., [населено място] срещу решение № 78 от 28.02.2014г. по в.гр.д. № 1035/2014г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1290 от 08.11.2013г. по гр.д. № 3070/2013г. на Старозагорски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против Т. С. С. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 16 000 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 30.08.2012г. с падеж 30.03.2012г. и законната лихва върху главницата от 10.05.2013г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 1422/14.05.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2324/2013г. по описа на РС – Стара Загора.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че ответникът е депозирал отговор, който е получен след изтичане на законоустановения срок, както и че искането за допускане на свидетели е направено след преклузивния срок по чл.131 ГПК. Твърди, че при липсата на писмен отговор и възражения с него доказателствената тежст относно спорните факти следва да се разпредели с оглед конкретните твърдения на двете страни, като касаторът – ищец по предявения иск, следва да докаже единствено, че абстрактната сделка е редовна от външна страна, за да породи действието си, което в производството пред първата инстанция е било категорично доказано. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че предмет на делото e установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено на вземане на ищеца, дължим по издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и в този случай доказателствената тежест следва да се разпредели с оглед конкретните твърдения на двете страни – при липса на писмен отговор и възражения с него, доказателствената тежест на ищеца е единствено да докаже, че абстрактната сделка е редовна от външна страна, за да породи действието си. Поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 82 от 10.04.2013г. по т.д. № 804/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 149 от 05.11.2010г. по т.д. № 49/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 102 от 25.07.2011г. по т.д. № 672/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът Т. С. С. оспорва касационната жалба. Твърди, че записът на заповед не е редовен и не отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ, както и че в заповедното производство ищецът е заявил претенцията си по реда на чл.410 ГПК, а не по реда на чл.417, т.9 ГПК. Поради това моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е констатирал, че по приложеното частно дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Т. С. да заплати на заявителя Г. С. сумата 16 000 лева по запис на заповед от 10.05.2013г., както и че в срока по чл.414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника и в законоустановения срок заявителят е предявил разглеждания иск за установяване на вземането му. Приел е, че с представения по делото запис на заповед ответникът С. в качеството си на издател се е задължил да плати на ищеца сумата 16 000 лева на падежа – 30.03.2013г.. Изложил е съображения, че по иска по чл.422 ГП кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него. Приел е, че абстрактният характер на записа на заповед не следва да се абсолютизира, а е необходимо да се изследва наличието на каузално правоотношение между издателя и приносителя на записа на заповед, като ищецът носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане. Обсъдил е показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел, че са допустими само в частта, в която свидетелите сочат, че ответникът доброволно е подписал процесния запис на заповед. Приел е, че от останалите събрани по делото доказателства не се установява предаването на сумата 16 000 лева от ищеца на ответника. Изложил е съображения, че в записа на заповед се съдържа единствено обещание от ответника да заплати на ищеца паричната сума от 16 000 лева, без да е ясно какво е основанието на задължението, като не е посочено, че ищецът е предоставил реално на ответника посочената сума, поради което записът на заповед не може да се приеме за разписка за изпълнение и не доказва предаването на сумата.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът, макар и непрецизно, е формулирал процесуалноправен въпрос, който следва да бъде уточен от съда в изпълнение на правомощията му по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест в производството по иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, при липсата на подаден в срок писмен отговор? Този въпрос е важен за делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с ТР № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 320 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 28.02.2014г. по в.гр.д. № 1035/2014г. на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на Г. Й. С., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 320 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: