4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
С., 19.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1940/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №ІІ-160 от 24.02.2014 г. по гр.д.№2051/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено Решение № 1406 от 02.08.2013 г. по гр.д.№8228/2012г. на Бургаски районен съд и е постановено друго, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на [фирма] – [населено място], [община] срещу [фирма] – [населено място] е признато към датата на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3722/2012 г. на РС – Бургас вземане на ищеца 24 054 лв. – цена за изпълнени СМР по Договор № 20111028, със законната лихва, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Молба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие на решението на Р.№24/28.01.2010г. по гр.д. №4744/2008 г. на ВКС, І г.о. по въпроса: може ли съдът да основе решението си само на избрани доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК поради противоречие с Р.№173/ 02.03.2011 г. по гр.д.№1416/2010 г. на ВКС,ІІІ г.о.; Р.№205/11.07.2011 г. по гр.д.№149/2011 г. на ВКС,ІІ г.о. и Р.№239/16.07.2013г. по гр.д.№ 1050/2012 г. на ВКС,ІV г.о. по въпроса: съдът длъжен ли е да се произнесе по всички искания, възражения, правни и фактически доводи на страните. По въпроса: коя от страните носи тежестта на доказване неизпълнението на един договор, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с Р.№ 394/18.05.2010 г. по гр.д.№ 1584/2009 г. на ІІІ г.о. По въпроса: може ли въззивният съд да се произнесе по възражение за прихващане, неприето от първоинстанционния съд, като неуточнено, когато ответникът в отговора си на въззивната жалба е изложил изрично оплакване за допуснато процесуално нарушение и е поискал събиране на доказателства, а въззивният съд не е допълнил предмета на делото с възражението за прихващане, не е допуснал доказателства и не е дал указания във връзка с възражението за прихващане, жалбоподателят сочи, че решението противоречи на ТР №1/2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като възразява, че не е налице поддържаното основание, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, който иск е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да признае вземане на ищеца 24 054 лв., въззивният съд е приел, че ищецът, като изпълнител, съгласно сключения Договор № 20111028, е изпълнил СМР на обект НТ Р., приети от възложителя, което е установено от Акт обр.19 №8 без дата, изпълнителят е издал Фактура №1283/06.02.2012 г. за стойността на извършените СМР, и за възложителя е възникнало задължение за плащане, той не е доказал да е погасил задължението, като част от изплатената сума 105 156 лв., тъй като се установява от икономическата експертиза, че с получаване на тази сума на 12.03.2012 г., се закриват Фактура №1145/27.10.2011 г. за 99 820 лв. и Фактура №1214/30.11.2011 г. за 5336 лв. Относно Констативен протокол от 29.02.2012 г. съдът е обосновал, че същият за изпълнителя е подписан от лице без представителна власт, и че от момента на узнаване за протокола, той е оспорен от [фирма], поради което в тежест на ответника е да установи, че за [фирма] са възникнали отразените в Протокола задължения за плащане на неустойка и че за [фирма] е възникнало право да извърши прихващане, каквито доказателства не събрани, затова е неоснователно твърдението на ответника за извършено извънсъдебно прихващане с дължимата сума 25 320 лв. Съдът е разгледал четирите възражения за прихващане на ответника със суми за претърпени вреди от забавеното изпълнение на ищеца на отделните обекти по договорите, предявени като евентуални и е приел, че ответникът по нито едно от тях не е представил доказателства, че има вземане към ищеца – доказателства за договорености на [фирма] с други контрагенти и съответно плащания от него на неустойки за забавено изпълнение на поети задължения спрямо тези контрагенти по вина на забавено изпълнение на [фирма] – възраженията за прихващане следва да се отхвърлят.
С оглед значението за формиране решаващата воля на съда, релевантен за делото е въпросът: може ли въззивният съд да отхвърли като недоказано възражение за прихващане на ответника, което първоинстанционният съд не е приел, като неуточнено, като ответникът е изложил в отговора на въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение и е поискал събиране на доказателства, въззивният съд не е допълнил предмета на делото с възражението за прихващане, не е допуснал доказателствата и не е дал указания на ответника във връзка с възражението за прихващане.
Разрешеният по посочения начин въпрос от въззивния съд относно възраженията за прихващане на ответника по делото, с приемането в Определението от 29.10.2013 г., че [фирма] – [населено място] не прави искане за доказателства и с отхвърляне, като неоснователни, на възраженията за прихващане с решението, въззивният съд е решил въпроса в противоречие с т.2 на ТР №1/2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК за правомощията на въззивния съд и за задължението да даде указания на страните кои факти се нуждаят от доказване, когато поисканите от страната доказателства не са събрани в първоинстанционното производство – чл. 266 ал. 3 ГПК. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Като не е обсъдил доводите на ответника по делото, съдържащи се в отговора на въззивната жалба във връзка с поисканите доказателства и възражението за прихващане, въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие със създадената от ВКС практика за задължението на въззивния съд да постанови решението си, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, съгласно чл. 235 ал. 2 и 3 ГПК. В рамките на оплакванията във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, въззивната инстанция е длъжна да отговори на всички доводи и оплаквания на страните, при проверката по чл. 269 ГПК в качеството си на съд по съществото на спора, въззивният съд следва да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните, както е прието в постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. №57/02.03.2011 г. по гр.д.№1416/ 2010 г. на ІІІ г.о., Р.№ 34/22.02. 2012 г. по гр.д.№652/ 2011 г. на ІI г.о., Р.№37/29.03.2012 г. по гр.д. №241/ 2011 г. на I г.о., Р. №536/19.12.2012 г. по гр.д.№89/ 2012 г. на IV г.о. По този въпрос е основателно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По въпроса за тежестта на доказване неизпълнението на един договор жалбоподателят не доказва да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречиво решаване с Р.№ 394/18.05.2010 г. по гр.д.№ 1584/2009 г. на ІІІ г.о., което е постановено по иск по чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 КТ по въпроса за доказване обстоятелството работил ли е работникът на друго място и получавал ли е възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №ІІ-160 от 24.02.2014 г. по гр.д.№2051/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма] – [населено място] на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.11.2008 г.) да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 481.08 лв., след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: