5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
гр. София,11.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 4489 по описа за 2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Карамфил Д. К. като [фирма] срещу решение № 197 от 18.07.2013г. по в.гр.д. № 120/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 38 от 26.02.2013г. по гр.д. № 195/2012г. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от Карамфил Д. К. като [фирма] против [община] иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД вр. чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОбП /отм./ вр. чл.39, ал.1 ЗППДОбП /отм./ за обявяване на предварителен договор за окончателен, въз основа на влезли в сила решение на Общински съвет [населено място] № 340/23.02.1995г. за откриване на процедура за приватизация и решение № 067/04.02.2000г. на Общински съвет [населено място] за приемане на приватизационна оценка и определяне на купувач, както и Карамфил Д. К. като [фирма] е осъден да заплати на [община] направените по делото разноски в размер на 6 816,34 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че наличието на специални норми на ЗППДОбП /отм./ изключват приложението на общите разпоредби на ЗЗД и волята на носителя на правото на приватизация не може да бъде заместена с решение на съда по чл.19, ал.3 ЗЗД, както и че нормата на чл.19, ал.3 ЗЗД е относима само за окончателни договори, за които се изисква нотариална или нотариално заверена форма, докато за приватизационния договор се изисква само писмена форма. Поддържа, че съгласно чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор може да бъде сключен за всякакъв вид сделки, освен посочените в особената част /напр. дарение/, и може да бъде формулиран по всякакъв начин, без задължително да съдържа наименованието предварителен договор, като е достатъчно да са налице уговорки относно съществените условия на окончателния договор с оглед спецификата му – условия, които в случая са налице. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Законосъобразно ли е приравняването на предварителен договор на влезлите в сила решения за приватизация на Общински съвет П. по ЗППДОбП /отм./, с които е определен купувач, приета е приватизационна оценка, посочени са обекти като предмет на договора;
2. Предварителният договор за приватизация задължителен елемент ли е при валидни решения на Общински съвет като стабилни административни актове, съдържащи всички съществени елементи на приватизационния договор;
3. Може ли отказът на кмета да подпише и сключи приватизационния договор да бъде заместен с решение по чл.19, ал.3 ЗЗД;
4. Валиден ли е исковият ред по чл.19, ал.3 ЗЗД при сложен фактически състав – административен акт и неподписана гражданско – правна приватизационна сделка;
5. Наличието на специални норми по ЗППДОбП /отм./ изключват ли приложението на общите разпоредби на ЗЗД;
6. Достатъчни ли са като съществени условия съгласно чл.19, ал.2 ЗЗД обекта за приватизация, приватизационната оценка и купувача;
7. Чл.19, ал.3 ЗЗД намира ли приложение във всички случаи, когато по договорен ред е поето задължение за изразяване на воля за бъдеща правна сделка, а не само в случаите, когато за действителността на тази сделка се изисква нотариална форма.
Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 43/2011г. по гр.д. № 703/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., разрешават се противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на определение № 5221/199г. на В. по адм.д. № 4254/99г. на ІV а.о. Представеното допълнително изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда, тъй като не са ангажирани доказателства, че е представено в срока по чл.283 ГПК.
Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираните от касатора материалноправни въпроси не са съществени за изхода на спора. Поддържа, че касаторът не е посочил по отношение на формулираните в изложението процесуалноправни въпроси кое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК е налице. Счита, че посоченото от касатора решение № 43/2011г. по гр.д. № 703/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. се отнася за тръжна процедура за покупко-продажба на недвижим имот – частна държавна собственост по реда на чл.41, ал.1 ЗДС и чл.50-66 ППЗДС и няма основание за аналогия със ЗППДОбП /отм./.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 38 от 26.02.2013г. по гр.д. № 195/2012г. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлил предявения от Карамфил Д. К. като [фирма] против [община] иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД вр. чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОбП /отм./ вр. чл.39, ал.1 ЗППДОбП /отм./ за обявяване на предварителен договор за окончателен, въз основа на влезли в сила решение на Общински съвет [населено място] № 340/23.02.1995г. за откриване на процедура за приватизация и решение № 067/04.02.2000г. на Общински съвет [населено място] за приемане на приватизационна оценка и определяне на купувач, и е осъдил Карамфил Д. К. като [фирма] да заплати на [община] направените по делото разноски в размер на 6 816,34 лева. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел, че приватизационната продажба е особен вид продажба, която е под специалния режим на ЗППДОбП /отм./, респ. ЗПСПК и че спецификата на сделката касае не само престацията на прехвърлителя, а и престацията на приобретателя, като не цената е определяща. Приел е още, че в случая цената не е актуална, тъй като са изминали повече от 13 години от приемането на приватизационната оценка и е двукратно по-ниска от данъчната оценка. Изложил е съображения, че не е налице възможност по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД въз основа на решенията на общинския съвет да бъде обявена за окончателна по съдебен ред приватизационна сделка, тъй като в случая няма предварителен договор и решенията също нямат характера на типичен предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД. Приел е, че наличието на специалните норми на ЗППДОбП /отм./ изключват приложението на общите разпоредби на ЗЗД и волята на носителя на правото на приватизация не може да бъде заместена с решение на съда по чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като подлежат на преценяване специфичните условия, които не са били предмет на посочените административни решения. Посочил е, че във взетите решения се съдържа обектът за приватизация, приватизационната оценка и купувачът, като в последното решение е посочено, че т.3 и т.4 следва да бъдат включени в задължителните клаузи на договора, но други съществени условия на договора липсват. Като допълнителен аргумент е изложил, че разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗЗД е приложима само за окончателни договори, за които се изисква нотариална или нотариално заверена форма. Въззивният съд е приел за основателно и възражението на ответника, че към момента ищецът няма качеството на наемател и не е измежду лицата, посочени в разпоредбата на чл.35 ЗППДОбП, поради което не са налице предпоставките на закона за сключване на приватизационна сделка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в изложението въпроси, обобщени в следния смисъл: относно възможността липсващият окончателен договор за приватизация по чл.35 ЗППДОбП /отм./ да бъде заместен със съдебно решение, постановено по конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и относно възможността взетите влезли в сила решения за определяне на купувач и приемане на приватизационна оценка по ЗППДОбП /отм./ да се приравнят на предварителен договор за приватизация по чл.35 ЗППДОбП /отм./, отговарящ по форма и съдържание на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.2 ЗЗД, са релевантни, тъй като са обусловили извода на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск. По отношение на тях не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Представеното решение № 43/2011г. по гр.д. № 703/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК, дава отговор на въпроса, законосъобразно ли е приравняването на заповедта на областния управител по чл.55, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, приет с ПМС № 254/15.09.2006г., с която след проведен търг за продажба на имоти – частна държавна собственост, е определен купувач, цена и условия на плащането, с предварителен договор по смисъла на чл.19, ал.1 ЗЗД, но не съдържа обсъждане на релевантния за настоящото дело въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗЗД в хипотезата на открита процедура за приватизация по чл.35 ЗППДОбП /отм./, по която са определени оценка и купувач на имота – въпроси, които са специфични за предмета на настоящото дело. Касаторът не е представил доказателства и за противоречиво разрешаване на тези въпроси от съдилищата.
Предвид липсата на съдебна практика по конкретизираните въпроси, настоящият състав намира, че по отношение на тях е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 18.07.2013г. по в.гр.д. № 120/2013г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на Карамфил Д. К. като [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 819,02 лева, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: