6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
С., 08.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3480/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Р. Рончев – от [населено място] срещу Решение № 518 от 13.08.2014 г. по гр.д.№569/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 79 от 27.02.2014 г. по т.д.№ 977/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на И. Р. Рончев – от [населено място] срещу Д. В. К. – от [населено място] за признаване за установено, че ищецът има вземане 40 000 лв. по запис на заповед от 02.02.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 по ч.гр.д.№ 3668/ 2012 г. на ПРС, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК: По въпрос1.: Може ли да се въвежда за първи път възражение във въззивната инстанция, поддържа, че въззивният съд е обосновал решението си с възражение, невъведено от ответника в сроковете по ГПК – нито в отговора на исковата молба, нито в отговора на допълнителната искова молба, което е в противоречие с Р.№429/21.06.2010 г. по гр.д. №1151/2009 г. на І г.о. и т.4 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. По въпроса 2.: Въззивният съд има ли правомощия извън релевираните основания и оплаквания във въззивната жалба, да извършва служебна проверка на правилността на обжалваното решение, поддържа, че въззивният съд служебно е разгледал възражението на ответника за подписване на записа на заповед при заплашване, каквото възражение липсва в подадените два отговора на исковата молба, и във въззивната жалба, което е в противоречие с т.1 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. По въпрос 3.: Може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл.7 ал.1 и чл. 8 ал.2 и ал. 3 ГПК, като поставя едната в привилигировано положение, поддържа, че въззивният съд е оказал съдействие на ответника извън рамките по чл. 7 ал. 1 и чл. 8 ал. 2 и 3 ГПК, като е разгледал възражение, което е преклудирано и не е въведено с въззивната жалба, което е в противоречие с Р.№315/ 07.12.2010 г. по гр.д.№3555/2008 г. на ВКС, ІV г.о. и Р.№429/21.06. 2010 г. по гр.д.№ 1151/2009 г. на ВКС, І г.о. По въпрос 4: Имат ли обвързваща доказателствена сила неоспорените подписани документи, сочи, че въззивният съд е пренебрегнал формалната доказателствена сила на записа на заповед, неоспорен от ответника, приел е за недостоверна посочената в него дата, която не е била оспорена, както и че има заплаха, каквото своевременно направено възражение ответникът няма- решил е въпроса в противоречие с Р.№ 249/12.11. 2012 г. по гр.д.№ 270/2012 г. на ІІ г.о. По въпрос 5.: Служебното начало допуска ли възможност на съда да се разпростре и по отношение на незаявени възражения, поддържа, че е решен в противоречие със съдебната практика:ТР№1/09.12.2013 г. по т.д. №1/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК; Р.№429/21.06.2010 г. по гр.д.№1151/2009 г. на ВКС,І г.о.;Р.№315/07.12.2010 г.по гр.д.№3555/2008 г. на ВКС,ІV г.о.; Р.№249/12.11.2012 г. по гр.д.№270/2012 г. на ВКС,ІІ г.о. и Р.№ 19/30.05.2011 г. по гр.д.№ 262/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба Д. В. К. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като по изведените въпроси жалбоподателят излага неверни твърдения, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК за установяване на вземане, цената на който не е до 10 000 лв., който иск е отхвърлен, намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска за признаване за установено, че ищецът има вземане 40 000 лв. по запис на заповед от 02.02.2012 г., за който е издадена заповед по чл. 417 т. 9 ГПК, е приел, че ответникът е оспорил иска с възражения: че записът на заповед е издаден, за да обезщети имуществените вреди от ПТП, настъпило в Румъния – увреждания на товарния автомобил и ремаркето, предоставени от работодателя на ответника, като шофьор; че записът на заповед е антидатиран, като издаден на 03.02.2012 г. в Румъния след настъпване на ПТП и че записът на заповед е унищожаем, като издаден следствие заплаха и принуда. Като е обсъдил доводите на страните и е анализирал гласните доказателства, съдът е приел, че записът на заповед с дата 02.02.2012 г.(когато ответникът вече е бил в Румъния) ответникът е издал след настъпване на ПТП на 03.02.2012 г., че ответникът в състояние на силен стрес непосредствено след катастрофата и без да е преодолял преживения шок, е подписал записа на заповед под влияние на страх, свързан с живота и сигурността на най-близките му хора, „че нещо лошо ще се случи със семейството му – на съпругата и детето му”, която заплаха е в състояние да възбуди основателен страх. Обосновал е, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 30 ЗЗД, че упражненото спрямо ответника заплашване води до недействителност на волеизявлението, до порочно волеизявление, при което липсва свобода на волята за подписване на записа на заповед, към който, като едностранна правна сделка, съответно се прилагат правилата относно договорите – чл.44 ЗЗД. По съображения, че е основателно възражението за унищожаемост на записа на заповед, като подписан при заплаха, и като се приеме, че сделката е унищожаема, възникналите с подписването на менителничния ефект правни последици са отпаднали с обратна сила, съдът е заключил , че недействителният запис на заповед не ангажира отговорността на ответника.
С оглед данните по делото, поставените от жалбоподателя въпроси №1, №3 и №5, следва да се сведат до въпросите: съдът може ли да разгледа възражение, въведено от ответника след изтичане на срока за отговор; служебното начало допуска ли съдът да се произнесе по незаявени възражения; може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл.7 ал.1 и чл. 8 ал. 2 и ал. 3 ГПК, по които въпроси следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради решаването им в противоречие със съдебната практика:
В т.4 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че възраженията на ответника срещу предявения иск, се преклудират с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 ГПК, затова не могат да се правят за първи път във въззивния съд и в Р.№429/21.06.2010 г. по гр.д.№1151/2009 г. на ВКС, І г.о. и Р.60/10.04.2013 г. по гр.д.№ 896/2012 г. на ІІІ г.о. ВКС е приел, че с изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК, с който съдът дава указания за релевантните за спора факти и разпределението на доказателствената тежест, за страните настъпва преклузията и след този момент те не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства. Когато възраженията на ответника срещу предявения иск не са своевременно заявени до изтичане на срока за отговор по чл.131ал. 1 ГПК, се преклудира възможността ответникът да ги направи по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
В Р.№429/21.06.2010 г. по гр.д.№ 1151/2009 г. на І г.о. ВКС е приел, че съдът не може с указанията си до страните относно защитната им позиция, да нарушава основен принцип, гарантиращ безпристрастността при разглеждане на спора – чл. 8 ГПК – състезателното начало в гражданския процес, обхватът на задължението на съда по чл. 146 ал. 2 ГПК за даване на указания, израз на служебното начало в процеса – чл. 7 ГПК, е ограничен от съдържанието на отговора на исковата молба и при спазване на преклузивните срокове по чл. 370 ГПК, респ. чл. 373 ал. 2 ГПК.
В Р.№315/07.12.2010 г. по гр.д.№ 3555/2008 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че е недопустимо с многократните си указания съдът да помага на една от страните, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права.
По въпрос втори: за правомощията на въззивната инстанция и за извършваната служебна проверка правилността на обжалваното решение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие със съдебната практика. В постановените от ВКС на основание чл.290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№255/11.07.2011 г. по гр.д.№587/ 2010 г. ІV г.о.;Р.№702/05.01.2011 г. по гр.д.№1036/09 г. на ІV г.о. и Р. №643/12.10.2010г. по гр.д.№1246/2009 г. на ІV г.о. е прието, че въззивният съд се произнася за правилността на обжалваното решение само въз основа на въведените в жалбата оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд – относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци; служебно се произнася по валидността на решението изцяло и по допустимостта му в обжалваната част; произнася се служебно и за спазването на императивни разпоредби на материалния закон. С т.1 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна правна норма и когато страната не въвежда оплакване за нарушението.
Въззивният съд, като е разгледал преклудираното възражение на ответника за унищожаемост на записа на заповед поради заплашване, разгледано и отхвърлено като неоснователно от първоинстанционния съд, при въззивна жалба, в която не се съдържа оплакване за неправилност по този въпрос, съдът служебно – без направено в срок възражение на ответника и без оплакване в жалбата – се е произнесъл за действителността на записа на заповед, което е в противоречие с установената съдебна практика.
По въпрос 4 не следва да се допуска касационно обжалване,тъй като въпросът не е релевантен за спора – ответникът своевременно е оспорил записа на заповед, като антидатиран и не е налице неоспорен подписан от ответника документ, чиято доказателствена сила съдът да е пренебрегнал, както се поддържа от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 518 от 13.08.2014 г. по гр.д. №569/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса 800 лв. на основание чл.18 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в противен случай делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
`