1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
гр. София, 07.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4569 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. П. Т. срещу решение № 1570 от 19.07.2013г. по т. дело № 4553/2012г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1122 от 15.06.2012г. по т. дело № 2791/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав и ответника е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса в размер 10 604,24 лв. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от Л. Л. Г. от [населено място] срещу [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, че [фирма] /в несъстоятелност/ дължи на Л. Л. Г. сума в размер 176 737,14 лв. на основание чл. 240 ЗЗД вземане, произтичащо от сключения между тях договор за временна финансова помощ на оборотни средства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
„1. Ищецът по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ следва ли да установи материалното си право чрез пълно главно доказване въпреки наличието на постановено арбитражно решение, с което то е признато и което е влязло в сила преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност? И в тази връзка допустимо ли е при постановяване на решение съгласно чл. 694, ал. 1 ТЗ съдът да се позове единствено на постановеното арбитражно решение, без да разгледа спора по същество въпреки различните субективни предели на силата на пресъдено нещо на двете решения?
2. Какво е съотношението между разпоредбите на чл. 691 и чл. 694 ТЗ, от една страна, и тези по чл. 298 и чл. 299 ГПК, от друга, и дали цитираните разпоредби на Търговския закон представляват изключение от общото правило за непререшаемост на съдебния спор, поради различните субективни предели на решението по чл. 694, ал. 1 ТЗ и специфичните цели на производството по търговска несъстоятелност или производството по чл. 694 ТЗ има правната характеристика на нов спор, различен от първоначалния именно поради различните субективни предели на силата на пресъдено нещо?“
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочените правни въпроси е обосновано с липсата на съдебна практика и необходимостта от тълкуване на разпоредбите на чл. 691 и чл. 694 ТЗ с оглед установяване предмета на доказване в производството по чл. 694 ТЗ и съотношението, в което се намират те с разпоредбите на ГПК, имащи субсидиарно приложение съгласно чл. 621 ТЗ.
Ответникът Л. Л. Г. от [населено място] чрез адвокатско дружество „З. и Г.“, адв. Б. И. Г. и адв. С. Й. З. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като относно пределите на силата на пресъдено нещо на арбитражните решения е налице трайно установена и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 131/05.06.2012г. по гр. дело № 1000/2011г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 355/27.06.2011г. по ч. гр. д. № 203/2011г. на ВКС, ГК, III г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че с определение от 21.06.2011г. по т. дело № 2233/2010г. СГС, ТО, VI-3 състав е одобрил списъка на предявените вземания, представен от синдика на [фирма] /н./ на 25.01.2011г., и е изключил от него вземането на Л. Г. в размер 176 737,14 лв. поради това, че арбитражното решение, с което това вземане му е присъдено, било нищожно поради липса на правораздавателна власт на арбитража. С решението от 15.03.2010г. по в. арб. дело № 68/2009г. на Т. при Н. [фирма] е осъдено да заплати на Л. Л. Г. на основание чл. 240 ЗЗД сумата 189 565,77 лв., представляваща предоставен заем по договор за временна финансова помощ на оборотни средства от 28.01.2009г. със законната лихва от 31.07.2009г. до окончателното й плащане и сумата 11 955,45 лв. – разноски по делото. За да направи извод за основателност на предявения от Л. Л. Г. срещу [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване, че дружеството дължи на ищеца сума в размер 176 737,14 лв. на основание чл. 240 ЗЗД – вземане, произтичащо от сключения между тях договор за временна финансова помощ на оборотни средства, въззивният съд се е аргументирал със силата на пресъдено нещо на арбитражното решение. Доводът на ответното дружество за нищожност на арбитражното решение е приет за неоснователен от една страна поради това, че не е установено същото да е постановено от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, нито че е абсолютно неразбираемо или неподписано. От друга страна, решаващият съдебен състав се е позовал на липсата на атакуване на арбитражното решение по реда на чл. 47 ЗМТА, поради което е направил извод, че същото е окончателно стабилизирано и съдът е длъжен да зачете силата му на пресъдено нещо.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Формулираните от касатора правни въпроси се отнасят до силата на пресъдено нещо на арбитражното решение и признаването й в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК могат да бъдат уточнени по следния начин: ползва ли се със сила на пресъдено нещо арбитражното решение, постановено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, и трябва ли същата да бъде зачетена от съда в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, предявен от кредитор с неприето вземане срещу дружеството в несъстоятелност;допустимо ли е в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ длъжникът в несъстоятелност да оспорва вземане, което е установено с влязло в сила арбитражно решение, постановено между същите страни преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Посочените правни въпроси са релевантни за спора, тъй като са включени в неговия предмет и са обусловили правните изводи на съда по делото. По така поставените въпроси не е създадена задължителна съдебна практика и поради спецификата на производството по установителния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ и вероятността от противоречивото им разрешаване от съдилищата са осъществени и допълнителните изисквания на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1570 от 19.07.2013г. по т. дело № 4553/2012г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.