5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. София, 24.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1322 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. С. срещу решение № 332 от 17.12.2013г. по гр. дело № 601/2013г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 214 от 16.07.2013г. по гр. дело № 21/2013г. на Районен съд Нови Пазар и Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на Т. Г. Н. сума в размер 700 лв. – направени разноски за въззивното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Държавен фонд „Земеделие“ против Т. Г. Н. искове по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК връзка с чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата от 24 446 лв. – главница и сумата от 420,24 лв. – законна лихва за забава за периода 30.03.2012г. – 29.05.2012г., както и направените в заповедното производство /ч. тр. д. № 405/2012 г. на Районен съд Нови Пазар/ разноски в размер 497, 32 лв. – държавна такса и 700 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и ищецът е осъден да плати на ответницата направените по делото разноски в размер 1 380 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос във връзка с финансиране по схемите и мерките на ПРСР, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„За да бъде прекратен сключеният между нас договор, без от ползвателя да се изисква възстановяване на първото получено по договора плащане, следва ли кумулативно да бъдат налице условията, посочени в т. 8.2 и т. 8.3 от договора, а именно наличието на епизоотично заболяване и уведомяването на Държавен фонд „Земеделие“ в предвидения за това срок – а именно 10 работни дни?“
Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано с липсата на съдебна практика по спорове относно действителността на договори за финансова помощ по мерките на ПРСР, предстоящите за в бъдеще множество спорове при установяване от ДФЗ в хода на изпълнение на договора, че кандидатът се явява недопустим за финансиране, с оглед договорирането по мерките на ПСРС до края на програмния период – 2013г., изпълнение на договорите след този срок и провеждане на мониторинга от Разплащателна агенция в период 5 години от плащане на съответната финансова помощ.
Ответницата Т. Г. Н. от [населено място] дол, обл. Шуменска чрез процесуален представител адв. И. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на търдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорите на въпросите са изцяло в зависимост от извършената от съда преценка на доказателствата. Подробни съображения са изложени в писмен отговор и приложение към него относно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по сключен на 27.10.2008г. договор № 27/112/00548 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по силата на който Фондът е поел задължение да предостави на ползвателя безвъзмездна финасова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес-план по съответен проект – приложение към договора. Помощта е следвало да бъде изплатена при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели съобразно условията и сроковете, определени в договора и действащите нормативни актове, за период от 5 г., на два етапа – по 24 446 лв. на етап. По делото е установено, че първата сума от 24 446 лв. е изплатена на ответницата /въззиваема/ и че тя не е подала заявка за втори етап на плащането в установения срок.
След обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно – ветеринарномедицинската експертиза въззивната инстанция е изяснила причините за започналото от м. януари 2011г. измиране на животните /овце и кози/ в стопанството на ответницата, установила е сигнализирането от ответницата до ветиринарната служба за това обстоятелство, първоначалните съмнения на отговарящия за района на селото ветеринарен лекар за наличие на болестта антракс, установеното с лабораторни изследвания наличие на антитела срещу вируса меди-висна по овцете и енцефалит по козите, масовото измиране на животните към м. април 2011г. и сигнализирането при всеки случай на съответната служба. Въз основа на тези обстоятелства съдебният състав е направил извод за наличие на скрит епизоотичен процес без клинично проявление на посочените заболявания.
По делото е установено, че ответницата е уведомила ищеца за възникналата ситуация в стопанството с писмо вх. № 02-6500/29232 от 09.06.2011г. и е поискала прекратяване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. След отправено от ищеца запитване до Българска агенция за безопасност на храните относно процедурата на агенцията за констатиране на епизоотично заболяване и получен отговор ДФ „Земеделие” с покана изх. № 01-6500/3240 от 27.03.2012г., получена от ответницата на 30.03.3012г., е поискал възстановяване на платената по договора сума в размер на 24 446 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване, на основание неизпъление задължението й по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008г. и т.5.1 от договора за подаване на заявка за второ плащане.
Въз основа на заключението на съдебно – ветеринарномедицинската експертиза, уточненията на вещото лице в съдебно заседание и писмените доказателства въззивната инстанция е приела, че заболяванията ентеротоксемия, М.-висна и енцефалит са различни, част от животните са преболедували от меди-висна и енцефалит без видими клинични симптоми, а причина за масовото им измиране през периода м. януари – м. април 2011г. е заболяване от ентеротоксемия, което може да бъде провокирано от лоши условия на отглеждане и хранене, но може да се появи и при животни, които са отглеждани при отлични условия. Решаващият съдебен състав е обсъдил възможните причини за заболяването ентеротоксемия и е установил, че на животните към 09.10.2010г. е извършена адекватна и навременна ваксинация срещу въпросната болест, били са изпълнени изискванията на Държавната профилактична програма, за заболяванията меди-висна и енцефалит вакисанция не се извършва и животните са били отглеждани при подходящи условия – в сграда, построена от бетонови блокчета, без възможност за навлизане на студ и течение, били са хранени с подходяща качествена храна и не са били извеждани на паша при неподходящи температури. При така установената фактическа обстановка и липсата на констатирано от ДФ „Земеделие” при извършените проверки неточно изпълнение на задълженията от страна на ответницата, респективно липсата на данни за лоши условия за подслон и хранене на отглежданите от ответницата животни, въззивният съд е направил извод, че епизоотичното заболяване, засегнало животните, не се дължи на проявена от ответницата недобросъвестност, поради което е квалифицирал обстоятелството като форсмажорно по смисъла на т. 8.2, б. „е” от договора и чл. 8, ал. 3, връзка с § 1, т. 20, б. „д” от Наредба № 9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., възпрепятстващо ответната страна да изпълни точно и своевременно задълженията си по договора.
Доводите на ищеца, че ответницата е могла да избегне невъзможността да изпълни задължението си чрез закупуване на нови животни, са приети за неоснователни по аргументи от бързоразспространяващо се заболяване в животновъдното стопанство на ответницата, поразяването на голямо количество животни за кратко време и краткия срок, който е оставал до датата за заявка за второ плащане. Поради това, че ответницата е била в обективна невъзможност да изпълни условията на договора за получаването на втората сума и да подаде заявка в установения срок, предвид наличието на форсмажорно обстоятелство по т. 8.2, б. „е” от сключения между страните договор, е напарвен извод, че съгласно т. 8.1 от договора въззиваемата /ответница по иска/ не дължи възстановяване на получената по първия етап на плащането сума.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за делото, и съгласно правомощията на касационната инстанция и т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК може да бъде уточнен по следния начин: При доказани по делото форсмажорни обстоятелства /епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител/, за да бъде прекратен сключеният договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, без от ползвателя да се изисква възстановяване на първото получено по договора плащане, следва ли кумулативно да бъдат налице форсмажорни обстоятелства, уведомяване на Държавен фонд „Земеделие” и представяне на доказателства в рамките на 10 работни дни, считано от датата на възникване на обстоятелствата или узнаването им?
По релевантния материалноправен въпрос не е формирана постоянна практика на ВКС, поради което и с оглед икономическата и обществена значимост на предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., значението на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и на контрола по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 332 от 17.12.2013г. по гр. дело № 601/2013г. на Шуменски окръжен съд.
УКАЗВА на Държавен фонд „Земеделие” в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 497,32 лв. При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.