4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 16.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4086 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] /въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител адвокат С. С. срещу решение № 95 от 30.05.2013г. по в. т. дело № 86/2013г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Акт образец 15, посочен в Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, представлява ли доказателство, с което може да се установява приемане на извършена работа по смисъла на чл. 264 ЗЗД, или приемането на работата може да бъде установявано само по начина уговорен между страните?
2. Ако в договора между инвеститор и строител изрично е уговорено съставянето на нарочен документ в определена форма за приемане на извършената работа и по делото е установено, че такъв не е съставен, може ли приемането на работата да се установява с други доказателства?
3. Следва ли да се приеме за доказано приемането на работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД с подписването на акт образец 15, или съответствието на изработеното с поръчаното следва да бъде преценявано съобразно изрично договореното между страните?”
Като доказателство за противоречивата практика на съдилищата по тези въпроси касаторът посочва Решение № 586/03.11.2008г. по т. дело № 282/2008г. на ВКС, І т. о., Решение № 1661/06.12.1999г. по гр. дело № 972/1999г. на ВКС, V г. о.
Във връзка с въведеното в касационната жалба оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК касаторът конкретизира следните въпроси:
„1. Нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК, която задължава съда да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства императивна ли е или диспозитивна и в каква степен на конкретност следва да са указанията на съда за това?
2. Несъобразяването на първоинстанционния съд с нормата на чл. 146, ал.2 ГПК опорочава ли процеса? Следва ли въззивният съд да поправи този порок и по какъв начин?
Като доказателство за противоречива практика на съдилищата касаторът посочва Определение № 885/29.06.2011г. по гр.д. № 1724/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 417/12.07.2010г. по гр. дело № 788/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 656/12.10.2011г. по т. дело № 14/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуалния си представител адв. Д. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага становище, че във връзка с твърдението за нарушение на материалния закон и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът не е поставил конкретен въпрос, на който ВКС следва да отговори и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Относно същественото нарушение на съдопроизводствените правила посочва, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване поради липса на противоречие на обжалваното решение на Русенски окръжен съд с цитираната практика на ВКС и поради липса на конкретен въпрос относно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът прави искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а в случай, че бъде допуснато касационната жалба да бъде оставена без уважение. Ответникът претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по допускане на касационното обжалване с определение по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
С първоинстанционното решение № 36 от 11.01.2013г. по гр. дело № 2260/2012г. на Русенски районен съд ответникът [фирма], [населено място] /касатор в настоящото производство/ е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 8 914,48 лв. с ДДС, представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително-монтажни дейности от 08.11.2007г., сумата 2 892,42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.03.2009г. до 16.03.2012г., законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.03.2012г. до окончателното плащане, както и сумата 1 125,53 лв. – деловодни разноски по компенсация. С посоченото решение са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 8 914 до пълния предявен размер от 19 771,80 лв. с ДДС – неплатен остатък от възнаграждението по договора от 08.11.2007г. и възнаграждение за допълнително възложените строително–монтажни дейности, иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода от 21.12.2008г. до 16.03.2009г. и за горницата над 2 892,42 лв. до пълния предявен размер от 7 094,31 лв., както и изцяло иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 977,18 лв. – неустойка по чл. 16, ал. 1 от договора за периода от 01.12.2008г. до 20.12.2008г. Първоинстанционният съд е отхвърлил на основание чл. 298, ал. 4 ГПК възражението на ответника [фирма] за прихващане на вземането си за неустойка по чл. 15 от договора за периода от 16.12.2007г. до 25.11.2008г. в размер на 2 128,37 лв., както и на вземането си за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 4 830,05 лв., частично предявено от общия размер от 54 894,11 лв., с насрещното вземане на ищеца [фирма] за възнаграждение в размер на 8 914,48 лв. с ДДС.
Ответникът [фирма] е обжалвал решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част и в частта, с която е отхвърлено възражението му за прихващане. С въззивното решение № 95 от 30.05.2013г. по в. т. дело № 86/2013г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия въззивният съд е отменил частично решението на Русенски районен съд /в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сума над 6 786 лв. до 8 914,38 лв., т. е. сумата 2 128,48 лв. – неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 08.11.2007г., сумата 2 892 лв. – мораторна лихва и сумата над 348 лв. – съдебно-деловодни разноски/, отхвърлил е исковете в посочените части и е осъдил въззиваемото дружество [фирма] да заплати на въззивника сумата [фирма] сумата 390 лв. – разноски по делото. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел, че дължимото неизплатено възнаграждение от ответника /въззивник/ на ищеца /въззиваем/ за извършените СМР по процесния договор е в размер 8 914,48 лв., но искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата 6 786,11 лв. поради прихващане на насрещно вземане на въззивника /ответник по исковата молба/ в размер на 2 128,37 лв., представляващо договорна неустойка по чл. 15 от договора за определен период. Въпреки формираните в мотивите изводи за частична основателност на иска, в диспозитива на решението въззивната инстанция не е изразила волята си за потвърждаване на решението на Русенски районен съд в осъдителната част за сумата 6 786 лв. със законната лихва и съответните разноски.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че производството следва да се прекрати и делото да се изпрати на Русенски окръжен съд, гражданска колегия за отстраняване на евентуално допуснатата очевидна фактическа грешка.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 4086/2013г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд, гражданска колегия за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка, след което делото да се изпрати обратно на ВКС за произнасяне по касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.