Решение №328 от 19.6.2015 по търг. дело №458/458 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 328

С., 19.06.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3281/ 2014 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], [община], обл.Стара З. срещу Решение № 193 от 28.03.2014 г. по т.д. № 938/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 181 от 30.04.2013 г. по т.д. № 127/ 2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с която [фирма] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] сумата 123 198.74 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца в резултат на изпълнени от ищеца СМР, както и сумата 40 458 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 02.02.2009 г. – 02.02. 2012 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Като необжалвано от ищеца въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и исковете са отхвърлени, е влязло в законна сила.
В Изложение на основанията за касационно обжалване жалбоподателят сочи решените по делото въпроси, по които счита, че са налице предпоставките по чл. 280 ГПК. По въпроса: коя е началната дата, от която тече давностният срок при обезщетения за забавено плащане, съгласно чл. 111 ал. 1 б. ”б” ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД излага, че неправилно съдът е приел, че срокът на давността тече 3 години назад от завеждане на делото, което противоречи на съдебната практика, която е в смисъл, че давността тече от когато вземането става изискуемо – в случая от настъпилото неоснователно даване – който въпрос счита, че се решава противоречиво от съдилищата:Р от 28.06.2004 г. по М. №22/2003 г. и Р. от 28.10.2003 г. по гр.д.№ 571/2001 г. на ОС – Бургас. По въпроса: следва ли при неправилно постановено решение само поради неговата необоснованост да се прилагат разпоредби, свързани с правомощията на касационната инстанция по повод на неправилните решения и съответно да се прилагат разпоредбите на чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят излага съображения за неправилност и необоснованост на решението. Затова поддържа, че са налице основания за касационно обжалване, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото – тълкуването му е свързано с непълнота и неяснота на правната норма – чл. 280 и сл. ГПК и следва да бъде създадена осъвременена съдебна практика при прилагането й предвид настъпилите промени в обществените условия, чрез създадената задължителна съдебна практика ще се даде възможност за ревизиране на неправилните решения следствие тяхната необоснованост.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна; възразява и по искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК, въпросите са хипотетечни и фактически, не са обвързани с правните изводи на съда, не са конкретизирани, а са опит за поправка на решението чрез тълкуване на некоректно оспорени и недоказани възражения. Поддържа, че жалбоподателят не доказва въпросите да се решават противоречиво от съдилищата, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и че бланкетното посочване на чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК не обосновава касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По въпроса: коя е началната дата, от която следва да тече давностният срок за вземане за обезщетение за забавено плащане, съгласно чл. 111 ал. 1 б. ”б” ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, приетото от съда, че вземането се погасява с 3-годишна давност, поради което искът следва да се уважи за периода от 02.02.2009 г. до подаване на исковата молба на 02.02.2012 г., е в съответствие с установената съдебна практика. В Р.№64/03.06.2011 г. по т.д.№476/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. относно обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, е прието, че с понятието „законна лихва” по чл. 86 ЗЗД се дефинира размера на обезщетението, което неизправната страна дължи при забава изпълнението на парично задължение, като на основание законовата делегация – чл. 86 ал. 2 ЗЗД е прието ПМС № 72/08.04.1994 г.(Д.в. бр.33/19.04.1994 г.), в чл.1 на което е посочен начина на формиране на законната лихва. В Р.№ 24/17.02.2009 г. по т.д.№574/2008 г. на ВКС, І т.о. е прието, че вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане ( чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114 ал. 1 ЗЗД), от който момент се дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва поради неизпълнение на парично задължение с настъпил падеж(чл. 86 ал.1 ЗЗД). Това е моментът, от който започва да тече давността за погасяване на вземането за лихви. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и когато искът е предявен след изтичане на 3 години от възникване на вземането за лихви, се погасяват лихвите, дължими преди 3 години от предявяване на иска.
Жалбоподателят не доказва въпросът да се решава противоречиво от съдилищата, като Р. от 28.06.2004 г. по М. № 22/ 2003 г. не се включва в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а Р. от 28.10.2003 г. по гр.д.№ 571/2001 г. на ОС – Бургас е по въпроса за прекъсване на давност за вземане за главницата с признаване на вземането, което признаване не касае давността за вземането за мораторна неустойка, който въпрос е неотносим към настоящото дело, но дори и да има такава практика, противоречието е преодоляно със създадената от ВКС съдебна практика по чл. 290 ГПК, посочена по-горе, задължителна за долустоящите съдебни инстанции.
Въпросът: следва ли при неправилно постановено решение само поради неговата необоснованост да се прилагат разпоредбите на чл. 280 ал. 1 ГПК, не съставлява въпрос, релевантен за спора. С оглед указанията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Изложените от жалбоподателя правни въпроси съставляват оплакване за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Посочените въпроси са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от обсъждането им от съда. Дали е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца в резултат на изпълнени от ищеца СМР е въпрос, конкретен за делото и оплакването за неправилното му решаване съставлява касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК. Въз основа на довода, че е непълна и неясна правната норма – чл. 280 и сл. ГПК и при прилагането й следва да бъде създадена осъвременена съдебна практика, за да се даде възможност за ревизиране на неправилните решения следствие тяхната необоснованост, не може да се допусне на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, а и жалбоподателят не уточнява кое от предвидените в закона основания поддържа да е налице – чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 193 от 28.03.2014 г. по т.д. № 938/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да плати на [фирма] – [населено място] 6530 лв. – разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top