1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 26.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1516 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца А. Н. Д. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. А. М. срещу решение № 121 от 19.01.2015г. по т. дело № 3261/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 3665 от 26.05.2014г. по гр. дело № 15941/2013г. на Софийски градски съд, 1-12 състав е отхвърлен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 417, т. 9 ГПК от А. Н. Д. срещу [фирма] за признаване за установено по отношение на [фирма], че дължи на А. Н. Д. сумата в размер 19 500 евро, дължима по запис на заповед, издаден на 09.01.2012г. в [населено място], с падеж на задължението 20.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата в размер 19 500 евро, считано от 21.03.2013г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до изплащане на задължението, и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 762,77 лв. – направени разноски за двете инстанционни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Доколко и в какъв обем въззивният съд следва да прояви активност с оглед задълженията си по чл. 7 и чл. 10 ГПК за попълване на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, с оглед съотношението на служебното начало с принципа за диспозитивното начало?
2. Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад или непълен доклад по делото от страна на първоинстанционния съд и на въззивния съд на основание чл. 146 ГПК, който да отделя спорното от безспорното, как се разпределя доказателствената тежест на твърдените факти; последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства?
3. Длъжен ли е на основание чл. 146, ал. 2 ГПК въззивният съд да укаже на въззиваемия, че не сочи доказателства, ако констатира, че това задължение не е изпълнено от първоинстанционния съд в доклада му по делото?
4. Коя от страните следва да носи доказателствената тежест в случаите, когато ответникът – въззивник твърди, че издаденият запис на заповед обезпечава каузална сделка, която е сключена между него и кредитор – ищец, но вземането не произтича от тази сделка?
5. Допустимо ли е съдът да се произнесе по обстоятелството, което не е предмет на въззивната жалба, като отмени решението само на това обстоятелство, без да обсъжда доводите на страните?”
Касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 16/07.02.2014г. по т. д. № 1187/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 108/10.07.2013г. по гр. д. № 814/2012г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 307/20.03.2012г. по гр. д. № 284/2011г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 389/18.10.2011г. по гр. д. № 1672/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 310/30.07.2010г. по гр. д. № 1086/2009г. на ВКС, ГК, II г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, както и решение № 23/16.01.2015г. по в. гр. д. № 1450/2014г. на ОС Стара Загора и решение № 22/16.01.2015г. по в. гр. д. № 1449/2014г. на ОС Стара Загора /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК от процесуалнолегитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед от 09.01.2012г., с който ответникът по иска [фирма] неотменимо и безусловно се е задължил без предявяване за плащане и без протест да заплати на 20.06.2012г. на ищеца А. Н. Д. сумата от 19 500 евро, отговаря на всички формални критерии съгласно чл. 535 и сл. ТЗ и не страда от пороци, сочещи на нередовност на ценната книга. По отношение на възникналия между страните спор относно каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че в тежест на ищеца е да установи надлежно при условията на главно и пълно доказване, че е предал на ответника процесната сума, тъй като договорът за заем по чл. 240 ЗЗД е реален. Приел е, че такива надлежни доказателства липсват по делото, като записът на заповед не установява сам по себе си наличието на договор за заем. За да отхвърли предявеният установителен иск като неоснователен, въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че ищецът не е доказал при условията на главно и пълно доказване съществуването на част от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 422 ГПК – връзката между твърдяното от него каузално правоотношение и процесния запис на заповед и пораждане на задължение по каузалното правоотношение за ответника на посоченото основание. Поради това въззивният съд е приел, че не се налага обсъждане на възраженията на ответника и останалите доказателства по делото.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите три, посочени от касатора, процесуалноправни въпроса се отнасят до правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 2/ въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
В настоящия случай във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилна преценка от първоинстанционния съд, че възраженията на ответника по иска за наличие на каузално правоотношение, по което задълженията са изпълнени, не са доказани; за непълен и незадълбочен анализ на писмените доказателства; за неправилно приложени правила за разпределение на доказателствената тежест. Въпросът за неправилно разпределение на доказателствената тежест се отнася до доклада, който първоинстанционният съд е бил длъжен да направи на основание чл. 146 ГПК, и представлява част от неговото съдържание. Въпреки липсата на доклад в първоинстанционното производство и направени оплаквания относно разпределението на доказателствената тежест във въззивната жалба, въззивната инстанция не е процедирала съобразно даденото разрешение в т. 2 на посоченото Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трети и четвърти правни въпроси се отнасят до доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК, и задължението на въззивния съд да обсъди възраженията и доводите на страните. Въпросите са от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд и отхвърлянето на предявения от касатора положителен установителен иск.
По релевантния правен въпрос за доказателствената тежест по иска за установяване на парично вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 17/, съгласно която предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.
При възникнал между страните спор относно каузалното правоотношение, което е обезпечено с процесния запис на заповед, произтичащ от направено в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК възражение от ответника, че записът на заповед обезпечава негово задължение да построи жилищна сграда с търговски партер върху терен, собственост на ищеца съгласно учредено право на строеж с нотариален акт, което задължение е изпълнено, и релевирани доводи от ищеца за наличие на каузално правоотношение по договор за заем, обезпечено със записа на заповед, въззивният съд дължи обсъждане на възраженията и доводите на страните като е ограничен от направените оплаквания във въззивната жалба и отговора на въззиваемия.
Посочените релеванти материалноправен и процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в горепосочените Тълкувателни решения, поради което е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен поради наличието на постоянна практика на ВКС по релевантните правни въпроси.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 19.01.2015г. по т. дело № 3261/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 762,77 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.