1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 29.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1066 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца И. Б. Б. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. А. Д. срещу определение от 16.02.2015г. по в. гр. дело № 254/2014г. на Окръжен съд Монтана, Гражданска колегия, с което е изменено решение от 11.12.2014г. по в. гр. дело № 254/2014г. на Окръжен съд Монтана в частта му за разноските, като И. Б. Б. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600 лв. – направени разноски по делото във въззивното производство. В частта за присъдените 50 лв., представляващи заплатена държавна такса, определението не е обжалвано.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неправилно въззивният съд е приел, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е недопустимо, като не е съобразил, че това искане е своевременно заявено в писмено становище вх. № 3634/38803/05.11.2014г. Моли определението да бъде отменено и вместо това адвокатското възнаграждение да бъде намалено от 600 лв. на 300 лв. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. оспорва частната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради обстоятелството, че частният жалбоподател не е релевирал възражения за прекомерност на направените разноски, евентуално неоснователност, тъй като по делото са извършени множество процесуални действия, поради което платеното възнаграждение в размер 600 лв. не е прекомерно. Моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение и претендира присъждане на направените разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер 500 лв.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т. 24, определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на т. 24 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за изменение на решението в частта за разноските, а именно по реда, по който подлежи на обжалване решението. Посочената правна норма намира приложение в хипотезата на преценка за обжалваемост на определението на въззивната инстанция за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Когато въззивното решение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи и определението за изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските. Когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, определението за изменение на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с цена под 5 000 лв., определението на Окръжен съд Монтана по молба по чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване.
С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски за настоящото производство – платено адвокатско възнаграждение в поискания размер 500 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на И. Б. Б. от [населено място] срещу определение от 16.02.2015г. по в. гр. дело № 254/2014г. на Окръжен съд Монтана, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА И. Б. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], район „Нови Искър”, [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], ж. к. „К. поляна ІІ част”, [жилищен адрес] чрез адв. В. А. Д. да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 5 чрез адв. В. П. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.