5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр. София, 27.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2235 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. като [фирма], представляван от адв. Н., срещу решение № 8635 от 16.12.2013г. по в.гр.д. № 7264/2013г. на СГС, Въззивно отделение, IV – А състав, с което е потвърдено решение № II – 79-151 от 28.12.2012г. по гр.д. № 16676/2008г. на СРС, 79 състав в осъдителната му част, с която касаторът е осъден да заплати на Г. Б. М. като [фирма] на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата 17 388 лева – стойност на доставен бетон и строителни материали съгласно фактура № 441/16.06.2007г., сумата 2 120,73 лева – лихва за забава върху главницата за периода 16.06.2007г. – 21.04.2008г., заедно със законната лихва върху главницата от 21.04.2008г. до окончателното плащане; на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата 24 354 лева стойност на доставен бетон и строителни материални съгласно фактура № 458/09.07.2007г., сумата 2 788 лева – лихва за забава върху нея от 09.07.2007г. до 21.04.2008г. и законна лихва върху главницата от 21.04.2008г. до окончателното плащане, както и на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата 6 912 лева – стойност на доставен бетон и строителни материали по фактура № 484/06.08.2007г., както и сумата 708,94 – обезщетение за забава върху нея от 06.08.2007г. до 21.04.2008г. и законната лихва върху нея от 21.04.2008г. до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил представеното по делото извлечение от сметка /счетоводна справка/ на ищеца към касатора, установяваща, че межу страните няма други правоотношения с произтичащи от тях парични задължения на касатора, които биха били причина за издаване на записа на заповед от 10.04.2007г., въпреки че не е оспорено от ищеца и че кореспондира изцяло със заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и с показанията на свидетелката Д., която е издател на записа на заповед. Твърди, че това е довело до отричане на връзката на ценната книга с процесните вземания. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне от въззивния съд по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. Носи ли доказателствена тежест поемателят – ищец да установи каузалното правоотношение, за което се е задължил издателят – ответник със запис на заповед при направени лични възражения от последния за обезпечителния му характер към каузалното правоотношение по делото, когато е извършено плащане по ценната книга и не се дължи на друго основание по каузална сделка – противоречие с решение № 173 от 12.01.2011г. по т.д. № 901/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.;
2. При възникнал между страните спор за обезпечителната функция на записа на заповед към каузалното правоотношение по делото, задължен ли е кредиторът – поемател да установи вземането/каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издаден записът на заповед, като предпоставка за уважаване на предявения иск – противоречие с решение № 128 от 23.10.2012г. по т.д. № 561/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 113 от 04.10.2010г. по т.д. № 1074/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ответникът Г. Б. М. като [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че изложените основания за допускане на касационно обжалване се отнасят към правен спор между две страни относно издаден запис на заповед, докато в настоящото производство предмет на разглеждане са исковете за заплащане на суми по фактурите, а не иск за заплащане на сума по запис на заповед. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 16.06.2007г. ищецът е доставил на ответника бетон на стойност 17 388 лева, за което е издадена фактура № 441 от същата дата, на 09.07.2007г. ищецът е доставил на ответника бетон на стойност 24 354 лева, за което е издадена фактура № 458 от същата дата, а на 06.08.2007г. е доставил бетон на стойност 6 912 лева, за което е издадена фактура № 484 от същата дата. Приел е за установено и това, че на 10.04.2007г. Н. Г. Л. – Д. в качеството й на пълномощник на ответния едноличен търговец е издала от негово име в полза на ищеца запис на заповед за сумата 100 000 лева, предявен за плащане на 20.09.2007г., и въз основа на този запис на заповед по молба на ищеца на основание чл.237, б. „е” ГПК /отм./ е издаден изпълнителен лист за сумата 100 000 лева, след което е образувано изпълнително дело и по него са извършени плащания в размер общо на 70 402,77 лева. Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, според която по фактура № 458/09.07.2007г. якостта на бетона не отговаря на заявената, като за останалото количество по другите две фактури, предмет на това дело, се приема, че якостта отговаря на заявената, доколкото няма съставени съответни протоколи за изпитване на тях. Обсъдил е заключението на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на свидетелката Н. Д., подписала записа на заповед, както и приложените по делото съдебни решения, невлезли в сила, с предмет – признаване на недължимост на сумата 100 000 лева по записа на заповед. По основното защитно възражение на ответника, че исковата сума по трите фактури е недължима, доколкото за обезпечаване на изпълнението на задължението за плащане на сумите по трите фактури е издал запис на заповед, по който принудително е събрана сумата 70 031,91 лева, въззивният съд е приел, че с оглед предмета на производството в тежест на ответника е да докаже, че записът на заповед обезпечава плащането по фактурите, тъй като той черпи благоприятните последици от този факт. След съвкупната преценка на доказателствата е приел, че по делото не е доказано записът на заповед да обезпечава плащането на сумите по фактурите и като е приел, че извършеното по принудителното изпълнение плащане е в по-малък от дължимия размер, както и че самият ищец не е приел, че плащането по записа на заповед погасява вземането по фактури, при липса на други годни доказателства за това, е заключил, че не е доказана връзката на записа на заповед с вземанията по фактурите. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че на основание чл.327, ал.1 ТЗ ответникът дължи да плати цената на доставената му стока и лихвата върху нея за периода на забавата.
Във въззивното производство са били изложени твърдения за висящо дело пред ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 1605/2013г по спор между страните по предявен от ответника иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че не дължи на ищеца сумата 100 000 лева по издадения запис на заповед от 10.04.2007г., тъй като тя е дължима по договорите за търговска продажба, обективирана във фактури № 433/05.06.2007г., № 441/16.06.2007г., № 458/09.07.2007г. и № 484/06.08.2007г., и са представени доказателства за предмета и етапа на развитие на производството по този спор.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол поради вероятността да е процесуално недопустимо.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Касационната жалба не съдържа доводи за недопустимост на решението, но според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция разполага с правомощия да допусне касационно обжалване, ако в производството по чл.288 ГПК констатира служебно наличието на вероятност за процесуална недопустимост на съдебния акт.
Настоящия състав на съда намира, че предположението за евентуална недопустимост на въззивното решение произтича от постановяването му при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск – наличието на друг висящ спор между същите страни, който се явява преюдициален за производството по настоящото дело, представляващо основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Вероятната процесуална недопустимост на въззивното решение съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което не следва да се обсъжда дали са осъществени поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 159,87 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8635 от 16.12.2013г. по в.гр.д. № 7264/2013г. на СГС, Въззивно отделение, IV – А състав.
УКАЗВА на Д. М. Д. като [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 159,87 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: